Психично болни са лекувани в бивши конюшни, но допълнителни пари за психиатрична помощ в бюджета няма. Това са част от изводите от кръгла маса на тема "Актуални проблеми на стационарната психиатрична помощ", провела се днес.

През 2023 г. са установени редица нарушения в лечебни заведения за психично болни, сочат данни на агенция "Медицински надзор". Това съобщи нейният директор Иванка Динева, цитирана от БТА.

Според данните от проверките 15 нарушения са установени от градската прокуратура и още 12 - от районите прокуратури. Най-чести са нарушенията на медицинския стандарт и на Закона за здравето. Сред констатираните пропуски са критично малък брой психиатрични легла, в това число и спешни психиатрични легла в столицата. Също така различен начин на финансиране на психиатричните структури - по Методиката за субсидиране на лечебните заведения на Министерството на здравеопазването, както и на принципа на утвърден бюджет.

В кръглата маса участва и градският прокурор на София Илиана Кирилова. Тя поиска промяна на текст от Закона за здравето, който изключва здравни пътеки по отношение на психиатричната помощ. Другата ѝ препоръка е с промените в Закона за съдебната власт да не бъде отнето правото на прокуратурата за проверки в затворите и на принудително настанените за лечение.

Бисер Божичков от националната полиция посочи, че проверка на институцията не е установила грубо отношение към настанени за лечение психично болни. Инспекцията била направена изненадващо.

Депутатът Деница Сачева, която е председател на парламентарната комисия за защита на правата на психично болните, заяви, че всички тези проблеми, които се констатират от десетилетия, са описани в редица доклади. Според нея трябва да има законови промени, инициирани от парламента. Целта е по-добро обслужване на пациентите.

Тя призова да бъдат увеличени средствата за лечение и храноден на настанените в психиатрични болници. "В момента работещите там дават лични средства, за да купуват храна на болните", каза още депутатът.

Министърът на здравеопазването Христо Хинков обаче заяви, че в бюджета за здравеопазване няма предвидени пари за увеличение на парите за психиатрична помощ.

Директорът на психиатричната болница "Св. Иван Рилски" Цветеслава Гълъбова заяви, че сградите, в които са тези болници, не са строени за болници. "Става дума за складове, конюшни и други. Много е важно тези болници да бъдат закрити. Така не се прави медицина в 21 век. Няма как да реновираме тези сгради", посочи тя. Посочи, че началник на отделение, с 46 години стаж, получава 3003 лева. "Сестрите и санитарите трябва да работят в хосписи нощни смени, за да получават повече пари", каза Гълъбова.

Добави, че има ръст на психози след използването на наркотици. "Всеки четвърти е употребявал тези вещества", каза още тя. "Реформата ще е дълга, трудна и ще струва много пари, защото ще се инвестира в човешки ресурс. Когато на входа на една система си сложил бомби, те ще гърмят", заяви още директорът на психиатричната болница "Св. Иван Рилски".

Катя Христова, началник на кабинета на омбудсмана, каза, че 12 години тези проблеми са били констатирани в поредни доклади. По думите ѝ случаят от Ловеч, при който при пожар изгоря жив 29-годишен пациент, поставя въпроса с използването на мерки за физическо ограничаване на настанени в тези болници.

Според Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет остава въпросът за характера на психиатричната помощ в страната, а и за медицината като цяло. "Нарушенията са предимно в лечебните заведения, където се лекуват бедните хора", посочи той. По думите му двигателите на промяна в тези болници и затворите са неправителствените организации. Посочи, че за десет години е бил спрян достъпът на организацията, за да може да извършва мониторинг в психиатричните болници.