Трябва ли обаче задължителна реимунизация при възрастни на всеки 10 години, къде гражданите могат да се тестват, как могат да предпазят себе си и децата си, отслабва ли имунитетът бързо? На тези и още важни въпроси отговарят директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. д-р. Ива Христова и д-р Надежда Владимирова, ръководител на Националния референтен център по Ваксинопредотвратими инфекции в НЦЗПБ.

Възрастните боледуват по-рядко и по-леко. Имунитетът срещу заболяването, независимо дали е придобит след боледуване или ваксинация, е продължителен, но не е пожизнен. Кърмачетата са рискова група поради незавършения курс на имунизация - прилага се на 2-рия, 3-тия, 4-тия, 16-ия месец, а след това на 6 и 12 години (бел. ред. здравното министерството преди дни позволи бебетата да бъдат ваксинирани още месец и половина след раждането). Това снижава рязко заболеваемостта, тежестта на протичане и смъртността, уточнява проф. Ива Христова.

Коклюшът лесно се разпространява сред хора, ваксинирани преди повече от 10 години - както възрастни, така и деца. По думите на проф. Христова обаче тежестта и разпространението на болестта сред възрастните не показва необходимост от въвеждането на задължителна реимунизация срещу коклюш на всеки 10 години.

Предвид различната продължителност на имунитета след ваксинация, а и след боледуване, в последните десетилетия в държави с добре развито здравеопазване се препоръчва "освежаването" му при възрастни посредством прилагане на дози ацелуларна (безклетъчна) коклюшна ваксина, за да се осигури защита от заболяване, допълва д-р Надежда Владимирова.

В зависимост от избраната стратегия се препоръчва на възрастните да получават бустерна ваксина Tdap (тетанус, дифтерия и коклюш), прилага се на юноши и възрастни, на всеки 10 години. В момента задължителна е само Td (тетанус, дифтерия).

Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (Centers for Disease Control and Prevention, CDC) препоръчва при бременните да се поставя една доза от ваксината срещу коклюш в третия триместър на бременността. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести посочи, че няма утвърдена практика за поставяне на две дози ваксина при бременни жени. Следователно е трудно да се прецени дали тя ще бъде ефективна.

Оценка на Центъра по контрол на заболяванията в САЩ е, че ваксинацията с Tdap през третия триместър на бременността предотвратява 78% от случаите на коклюш при бебета на възраст под 2 месеца.

Няма универсална препоръка за това как възрастните, които вече са били имунизирани преди години, могат да предпазят себе си и децата си от това да се заразят и да се превърнат в преносители, освен постигането на висок имунизационен обхват на ваксинация на населението и на мерки за изолация на болните.

Но най-сигурният начин за превенция е когато тези стратегии се комбинират, смята директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.

Ваксините срещу коклюш за възрастни са в продажба в аптеките, но само срещу рецепта от лекар. По-рано тази седмица служебният здравен министър коментира, че в аптеките има 650 дози, в понеделник се очаква в аптечната мрежа да бъдат разпределени още 2000.

Д-р Надежда Владимирова и проф. Христова съветват гражданите първо да се консултират с личния си лекар, който познава най-добре здравословното им състояние, и след това, при необходимост, да се ваксинират.

България (както и всички страни в Европа) преди години е заменила пълноклетъчната противококлюшна ваксина, която дава по-продължителен имунитет, с по-нова ацелуларна (безклетъчна) заради страничните ефекти при първата. По-възрастните хора са ваксинирани с пълноклетъчна ваксина.

Ваксинацията срещу коклюш със съвременна безклетъчна ваксина е ефективна за предотвратяване на типична инфекция в около 85%, посочва д-р Надежда Владимирова. Според проучвания, демонстриращи ефикасността на коклюшния компонент на комбинираната ваксина Tdap, тя защитава напълно около 73% от юношите през първата година след ваксинацията.

Важно е имунизационното покритие в страната да е високо, да се приближава до 95% от населението, което ще снижи циркулацията на причинителя и ща намали риска от заболяване. По-рано през седмицата служебният здравен министър Галя Кондева коментира, че през последната година покритието на България се равнява на 92.4%.

Помолена да коментира данни, разпространени във фейсбук страницата "Да растем здрави", според които ваксината защитава 34% от ваксинираните 4 години след имунизация, проф. Ива Христова заяви: "Цитираните данни по никакъв начин не съвпадат с нашите данни за епидемиологичната ефективност на ваксината - заболяемостта в нашата страна в последните години е ниска, регистрират се от порядъка на десетина случая. Ако те бяха верни, то заболяемостта трябваше да е в порядъци по-висока".

Универсалният подход за контрол на коклюша остава имунизацията, допълни тя.

Изследвания за коклюш се провеждат след консултация с лекар, който насочва пациента към лаборатория. В Националния център по заразни и паразитни болести се намира първата такава лаборатория, там изследванията се провеждат с PCR метод. Тестове се правят още в Столичната регионална здравна инспекция (РЗИ) и в частни лаборатории. Очаква се и други РЗИ да започнат.