България се проваля в усилието да има поколение без тютюн до 2040 г.

България се проваля в усилието да има поколение без тютюн до 2040 г.

България се проваля в усилието да има поколение без тютюн до 2040 г.
cottonbro studio/ Pixel
С близо 40% пушачи сред възрастното население и с най-много 11-годишни деца в света, палили цигара, България се проваля безнадеждно в общоевропейското усилие пушачите да бъдат сведени до под 5% в ЕС до 2040 г. Пушачите продължават да са обичайно присъствие на оживени обществени места - детски площадки и паркове, гари, спирки на градския транспорт, таксита, маршрутки, заведения и дори болници.
Липса на контрол и политическа воля и слаби закони са причината България да оглавява класациите по дял на пушачите на глава от населението, коментира д-р Маша Гавраилова, председател на сдружението "България без дим", потърсена от "Дневник" по повод днешния Световен ден без тютюнопушене. Според нея положението не само, че не се подобрява, но дори се влошава.
Националното проучване на факторите на риска за здравето в България, проведено през 2020 г., показва, че 39.4% от възрастното население употребява никотинови изделия, а делът на мъжете е по-висок от този на жените, съответно 40.5% и 38.7%. Това е при средно 23% за Европа.
Най-висок е делът на ежедневните пушачи - мъже във възрастова група 45-54 г. (49.0%) и жени - във възрастта 35-44 г. (40.6%). От Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) уточниха пред "Дневник", че няма финансирано проучване по проблема след проведеното през 2020 г., но според експертите, които следят темата, нещата не се подобряват.
По повод Световния ден без тютюн - 31 май, д-р Маша Гавраилова коментира, че в много държави има тенденция на намаляване на тютюнопушенето, като властите полагат усилени мерки за това. България обаче не е сред тях.
"Ние не вървим наникъде, в България дори се увеличава тютюнопушенето, защото всичките ни мерки са половинчати и не се контролират както трябва. Никакъв интерес и никаква воля няма от страна на политиците за предприемане на по-строги мерки", каза тя. Впечатленията ѝ се потвърждават и от официални данни, изнесени по време на парламентарния контрол. От съобщените на депутатите числа следва, че на всеки 300 проверки на регионалните здравни инспекции през миналата година се пада само едно нарушение на забраната за пушене.
Вредите
"Ако спрете цигарите преди 45-годишна възраст, може да намалите риска от развитие на хронична обструктивна белодробна болест на 65-70. След една година опасността от исхемична болест (бел. ред. стеснение или запушване на една или повече коронарни артерии) на сърцето може да намалее с 50%, а след 5 години рискът от мозъчен инсулт може да се равнява на риска при непушачите. Отказът от употребата на цигари може да намали уврежданията на репродуктивното здраве и фертилитета", коментира вчера и д-р Михаил Михов, председател на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари, на събитие по повод 31 май.
По думите му въпреки това 35% от пациентите с това заболяване продължават да употребяват тютюневи изделия.
Във връзка със Световния ден без тютюн днес (31 май) от 10.30 ч. до 15.30 ч. на Английската поляна в Южния парк експертите от Столичната здравна инспекция ще информират гражданите за най-новите и ефективни методи за отказване от вредния навик. Ще бъдат представени два апарата, единият измерва всички жизнени показатели, а другият - количеството на въглеродния оксид в издишания въздух.
Липсата на контрол и до какво води
Според д-р Гавраилова властите не контролират прилагането на мерките. Тя даде пример със забраната за продажба на тютюневи изделия на лица под 18 г.: "Да сте видели някое дете да е излязло от магазин без да си е купило цигари? Няма никакво желание да се спазва тази забрана," коментира тя. Впечатленията й се потвърждават от най-новото проучване "Поведение и здраве при деца в училищна възраст - HBSC" за 2022 г. България е страната, в която най-много момчета на 11 години, някога са пушили тютюневи цигари (18%), а най-много момчета и момичета на 11 години са пушили тютюневи цигари през последните 30 дни (11% и 13%).
Това означава, че страната няма да успее да отгледа "поколение без тютюн" след 15 години, както го планират останалите членки на ЕС.
Най-важната мярка
Изискването на СЗО за борба с тютюнопушенето е цената на цигарите да изпреварва инфлацията, за да може винаги да са ти скъпи цигарите, а не най-евтиното, което може да си позволиш, посочва д-р Гавраилова.
И допълва: "Това е най-важната мярка, която я направихме доникъде. Акцизът трябва да се вдигне поне с 10%, за да намалиш потреблението с 5%".
Приетото увеличение преди 2 години е с 5%, което се равнява на поскъпване на крайната цена с 40-50 ст. Според проучване на сдружението вдигането на акциза с 15-20 % няма да намали приходите в бюджета, но ще намали потреблението. Председателят му даде пример с шоково поскъпване с 40% преди години, което е довело до навлизане на контрабандата. Това на свой ред, по думите ѝ, било използвано от тютюневата индустрия като аргумент акцизът да не се вдига.
Вратичката в закона
В Закона за здравето, последно променян през 2012 г., липсва легална дефиниция и обяснение на понятието тютюнопушене. Нагреваемите тютюневи изделия и електронните цигари не горят, а се нагряват, тоест това отваря за тях вратичка в закона. В началото на годината отменена глоба за пушене на такива изделия в бар предизвика дебат по темата. В момента решението се обжалва в Административния съд.
По думите на д-р Гавраилова политиците правят единствено козметични промени в Закона за здравето и текстовете за тютюнопушенето, които не водят до общо намаляване на потреблението. Тя коментира, че до момента сдружението не успява да ги убеди в закона думата "тютюнопушене" да се замени с понятието "употреба на тютюневи и свързани с тях изделия".
В края на април, малко преди да бъде разпуснато 49-ото Народно събрание, депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" предложиха забраната за тютюнопушене на закрити обществени места да обхване наргилетата и всякакви изделия за пушене, включително различни от тютюневите, както и да бъде въведена такава дефиниция. За окончателното приемане на текстовете не стигна време.
Предложените изменения частично удовлетворяват исканията на "България без дим", тъй като се дава дефиниция на "тютюнопушене", но не и на "закрито обществено място". "Това е много съществен момент, защото всичко, което е на улицата, нищо, че е закрито от горе до долу, се смята от заведенията за открито. Това очевидно не е така", отбелязва д-р Гавраилова хитруването на ресторантьорите. И допълва: "Докато няма дефиниция в закона, ще продължи тази система".