Както е обичайно за този сезон, болните от грип в България се увеличават с всеки изминал ден. Според главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев пикът на грипната вълна се очаква в края на януари и началото на февруари. До обявяване на епидемия в отделните области на страната ще се стигне, ако болните надхвърлят 250-280 болни на 10 000 души.

В страната се разпространяват няколко щама, като засега с най-голям потенциал да стане водещ се оценява тайландският щам на грип А (H3N2). Паралелно циркулират още пет-шест други вируса, включително причинителят на COVID-19, който беше по-активен през есента и в началото на зимата, но вече отстъпва. "Дневник" обобщава под формата на въпроси и отговори най-важното, което всеки трябва да знае, за да се предпази или да преболедува възможно най-леко грипа (как се преминава профилактичен преглед четете тук).

Грипът е заразно заболяване, което се наблюдава всяка година през есенно-зимния период. Официалното му определение гласи, че той е инфекция на дихателната система, причинена от вируса на инфлуенца. Причинява се от няколко типа вируси - А, В и С.

Заразяването става по въздушно-капков път - чрез кихане и кашляне. Вирусите обаче са устойчиви във външната среда и могат да преживеят няколко часа върху повърхности и в запрашена среда, създавайки условия да бъдат прехвърлени от един човек на друг.

Предават се от болни на здрави хора основно чрез секрета, който се отделя от носа и устата при кихане и кашляне.

Честото измиване на ръцете и доброто проветряване намаляват възможността за заразяване. В местата, където не може да се спазва безопасна дистанция (градския транспорт, магазин и др.) е препоръчително носенето на маски .

Да, става дума за различни заболявания. Според експертите настинките са инфекции в носната кухина и гърлото, причинени от няколко вируса - аденовируси, респираторен синцитиален вирус и др. При тях боледуването продължава за около седмица, като при деца, пушачи, много възрастни хора и хронично болни може да трае и по-дълго.

Статистиката в САЩ сочи, че възрастните "хващат" средно между две и четири настинки на година, основно между септември и май. Децата отчитат по шест до осем настинки, вероятно защото вирусите са силно заразни и се разпространяват дори при допир, като капчиците от вируса се вдишват.

Грипът удря толкова внезапно, че често човек може да си спомни точният час, в който се е почувствал зле, казват лекарите.

Той започва с треска, болка в мускулите, обща отпадналост и понякога кашлица. При възрастните се проявява и с температура над 38 градуса, придружена от главоболие. Децата традиционно поддържат по-висока температура, която в критични състояния достига 39-40 градуса, и твърде често симптоматиката е трудно установима, тъй като към грипа се прибавят и други инфекции. Останалите най-често проявявани симптоми са:

При нормално протичане преминава за една до две седмици, макар че някои симптоми се запазват и след това.

Както стана дума, разликата е в причинителите, симптомите и продължителността на боледуване. Ето няколко съвета как лесно могат да се различат грипът и настинката:

Най-важното правило е лечението да не се бави, а да се потърси навременна медицинска помощ.

От полза е да се направи и тест - може и в домашни условия с купен от аптеката комплект, който да установи дали става дума за SARS-CoV-2 (вирусът причинител на COVID-19), грип А или грип Б. При грип лекарите изписват антивирусни медикаменти, които са много ефективни, ако се приемат до 48 часа от появата на симптоми. Те обаче не действат срещу другите вируси.

Обичайно лечението включва още имуноподдържащи препарати. За облекчаване на симптомите най-често се изписват противовъзпалителни лекарства от групата на ацетаминофените и ибупрофените, а при обилен секрет от лигавиците - антихистамини. При деца под 18 г. не се препоръчва употребата на аспирин. В допълнение към лекарствените препарати обичайно се използват и естествени продукти като ехинацея, евкалипт, чесън, мед, лимон, ментол.

При боледуване се препоръчва да се пие повече вода - това спомага за запазване на влагата в носа и гърлото, така че лигавицата да е влажна и лесно да се почиства. Желателно е да се избягва употребата на кафе и алкохолни напитки, тъй като те водят до дехидратация, както и пушенето - заради дразнението, което оказва на гърлото.

Не, срещу грипа не помагат. Медиците подчертават, че самолечението с антибиотици в този случай е грешна стратегия, тъй като

Възможно е антибиотици да бъдат изписани на по-късен етап - при развиване на усложнения от грипа. Това обаче трябва бъде направено от лекар и след преглед.

За предотвратяване на повторна инфекция болният не бива да се връща към активна дейност преди изчезването на всички или поне на повечето симптоми на грипа.

В противен случай има сериозен риск от развиване на усложнения, най-опасните от които са пневмонията и плевритът. Те обикновено не се проявяват едновременно с грипа, а до няколко дни или седмица след заболяването, тъй като се възползват от отслабването на имунната система. Традиционно започват със затруднено дишане, болки в гръдния кош, силна кашлица и отхрачване на жълто-зелен или дори кървенист секрет.

Най-уязвими за развитието на усложнения са малките деца и възрастните с хронични заболявания. При всички положения пациентът не бива да прибягва до самолечение.

Лекарите казват, че принципно няма проблем противогрипна ваксина да бъде поставена по всяко време, стига човек да успее да се опази здрав в период от две седмици след поставянето ѝ, докато изгради имунитет. Проблемът е, че в разгара на грипната вълна това е трудно, както и намирането на ваксина по аптеките.

Поставянето на противогрипна ваксина е особено препоръчително при възрастни хора, бременни, деца под 5 г., хора с хронични заболявания (белодробни, сърдечно-съдови, метаболитни, бъбречни и чернодробни), хора с различна степен на компрометиране на имунитета.