Националната здравноосигурителна каса ще поема изследвания за ранно откриване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Измененията, предложени през ноември от здравното министерство, са обнародвани в Държавен вестник.

Така вече ще се покриват изследванията за определяне на албумин-креатининовото отношение в урината и изчислена гломерулна филтрация (eGFR) в mL/min/1.73m² (обемът течности филтрирани от бъбречните гломерулни капиляри - бел. авт.). С промени в Наредба 9 те са включени в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на касата.

От НЗОК потвърдиха пред "Дневник", че предстои договаряне на обеми и цени в преговорния процес по сключването на анекс към Националния рамков договор за медицински дейности 2023-2025 г. Средствата ще бъдат гарантирани в бюджета на касата за 2025 г.

Рисковите групи са пациентите със захарен диабет, високо кръвно налягане, бъбречните заболявания, които увреждат частта от бъбрека, която филтрира кръвта (гломерулите), системните васкулити (заболявания на съединителната тъкан - бел. авт.), тези с бъбречно-каменна болест или бъбречна поликистоза. Другата група, която много бързо набира скорост, са пациентите с наднормено тегло или метаболитен синдром.

Хроничното бъбречно заболяване, наричано още "тихия убиец", се характеризира с пет степени. В началния етап на болестта се наблюдава много леко нарушение на бъбречната функция, което протича безсимптомно. Нормалната гломерулна филтрация (обемът течности, филтрирани от бъбречните гломерулни капиляри - бел. авт.) е над 90 мл за минута.

В ранен етап пациентите дори може да бъдат в стадий на хиперфилтрация, т.е. повече от 125-130 изчислена филтрация, казва пред "Дневник" началникът на клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ "Света Анна" проф. д-р Борис Богов. Това обаче трябва да се следи с особено внимание, тъй като след хиперфилтрацията настъпват именно последващите етапи на ХБЗ.

При петата степен на болестта (хроничната бъбречна недостатъчност) гломерулната филтрация е под 15 мл за минута, т.е. бъбреците са спрели да функционират или функционират много малко. А пациентът следва да премине към хемодиализа и да се търсят начини за трансплантация.

Другата необходима мярка, за която експерти настояват с цел ранно откриване на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), е осъвременяване на съществуващата Международна статистическа класификация на болестите и проблемите (МКБ-10), която се използва в България.

Това ще стане чрез включване на МКБ кодове (лекарствата, които се покриват от здравната каса, имат съответните кодове - бел. авт.) за ХБЗ. "Защото то е кодирано само като ХБН в България, тоест касата поема лечението само в последната, пета, степен - бъбречната недостатъчност", обясни проф. д-р. Борис Богов пред "Дневник". Следва да се въведе нова кодова класификация на хронично бъбречно заболяване, уточнява той. "Пет кода, съответстващи на петте стадия на ХБЗ."

Всеки код "ще говори" на кой стадий е пациентът. Съответно това ще предполага назначаването на различна терапия", казва още д-р. Богов.