Над една трета от българите свидетелстват, че познават човек с психични разстройства, показа скорошно проучване на социологическата агенция "Мяра".

Зачестяват случаите на конфликти, предизвикани от хора с психични заболявания. Няколко трагични инцидента привлякоха общественото внимание в последните месеци. Всички те имат един общ знаменател - видимото психично страдание. Възникват няколко важни въпроса:

В проектобюджета за 2025 г., публикуван на 19 февруари, предвидената сума по програма "Психиатрична помощ" е 127 млн. лв., с 19.8% повече от миналата, съобщи Министерството на здравеопазването в отговор на запитване на "Дневник".

Други 27 млн. лв. са планирани за подобряване условията на лечение на психично болни в психиатриите и тяхната реинтеграция в обществото след изписването. С тях ще бъдат покрити следните разходи:

Според опозицията увеличението по това перо не е достатъчно и са нужни още 36 млн. лв. Депутатът Стела Николова от групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" обяви пред журналисти, че заедно със своите съпартийници ще предложат нужната сума да влезе в бюджета за тази година между първото и второ четене в парламента.

Липсата на достатъчно финансиране е една от причините психиатриите да отказват настаняването на силно влошени хора, коментира пред "Дневник" Валентина Христакева, директор на фондация "Глобална инициатива в психиатрията - София".

Има три начина, по които човек може да бъде настанен в психиатрично заведение. Най-благоприятно за хората с психични заболявания е доброволното лечение. Ако не са достатъчно запознати със симптомите на заболяването си обаче, самите те трудно биха осъзнали, че има проблем. Тук е много важно близките им да забележат, че нещо не е както трябва и да ги насърчат да отидат на лекар, обяснява Христакева.

В случай, че психично болният поставя себе си или околните в опасност, негови роднини, близки или дори само свидетели на действията му, могат да подадат сигнал до най-близкия център за спешна медицинска помощ. Пациентът може да бъде временно хоспитализиран, а при известяване на прокуратурата и доказано наличие на психично заболяване може да бъде изпратен на задължително лечение по ред, описан в Закона за здравето.

Третият вариант е принудителното лечение. До него се стига, ако болният е извършил престъпление в състояние на невменяемост и това е доказано пред съда, както е посочено в Наказателния кодекс. Важно е решенията за задължително и принудително лечение да са съобразени със закона и да не потъпкват основните човешки права, защото изпращането на психично болни хора в лечебно заведение води до ограничаване на свободата им, пише по темата в платформата "Ръководство по правата на човека".

В България все още липсва точна статистика за броя хора, страдащи от психични разстройства. Една от причините за това е стигматизацията на тези хора в обществото. Част от тях се притеснява как би се отразило заболяването им при търсенето на работно място.

Росица Николова, управител на арт ателие "Творилница", разбира за диагнозата си биполярно афективно разстройство преди 28 години - по това време вече е майка на две деца. През голяма част от времето крие за заболяването си на работното си място. Постепенно обаче започва да се срамува от чувствата си, затова опитва да открие работодател, който би разбрал състоянието ѝ. Това обаче не става много лесно. "Много любезно ми отказваха, когато разбираха за психичното ми заболяване", разказва Николова пред "Дневник".

В България има 12 държавни психиатрични болници с общо 2100 легла, в които годишно се лекуват 9500 пациента. Около 40 на сто от тях престояват там над месец.

24 многопрофилни болници и 12 центъра за психично здраве предлагат допълнителни 2050 легла и лекуват над 24 500 пациента годишно. Дневни грижи там получават още 11 900 души, става ясно от данни, цитирани от "Капитал".