Лекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) подписаха анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г., но така и не увеличиха средства за биомаркерната диагностика на пациентите с рак. В бюджета за 2025 г. на НЗОК бяха одобрени 5 млн. лв. за тези изследвания, но според пациентски организации тази мярка е половинчата.

Причината - по прогнозни изчисления са нужни 15 млн. лв. за биомаркерна диагностика. А отпуснатите 5 млн. лв. са не за извършването на медицинска диагностична лабораторна дейност, а за "медицински изделия", т.е. за част от реактивите за извършване на тестовете, се казва в писмото, подписано от Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ), фондация "Нана Гладуиш - Една от 8", стр. 2 от 7 Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП), iдружение "Общност МОСТОВЕ". Вчера институцията на омбудсмана излезе с позиция, в която призова държавата да поеме плащането на биомаркерите за онкоболните.

Представителят на пациентите в надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова коментира пред "Дневник", че не е подписала анекса, в който липсва увеличение на средства за биомаркерната диагностика.

Тя уточни, че това първо е било отказано от надзорния съвет на касата, а при преговорите и от ръководството на Българския лекарски съюз. На въпрос какъв е бил мотивът за отказа тя уточни, че изложените тези са оборими: "Тези средства, които са необходими за биомаркерна диагностика, са от порядъка на 10 до 20 млн. лв., което представлява по-малко от 0.2 процента от бюджета на НЗОК за 2025 г."

Василева уточнява, че НЗОК така или иначе заплаща скъпоструващо лечение за онкологични заболявания, но не и стъпката, която го гарантира. "Не покрива диагностиката, на базата на която се определя лечението", посочва тя.

По думите ѝ отпуснатите 5 млн. лв. са опит да се покаже, че нещо ще се случи, но това поне за тази година било невъзможно заради изпуснати срокове. "Тези средства са предвидени за медицински изделия. За да бъдат заплащани като такива, трябва да бъдат регистрирани. Срокът за регистрацията на медицински изделия беше до 21 март. От СРБЗ отправихме официално запитване до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), откъдето отговориха, че това не е направено", допълни тя. "Поставих въпроса и пред надзорния съвет, който се състоя преди подписването на анекса, където обясниха, че те са в общите средства за медицински изделия и там ще си се оползотворят. Това е големият проблем, че България остава без никакво покриване на тази диагностика", уточнява Величкова.

Пред журналисти Брънзалов коментира още, че целево от бюджета на касата около 23 млн. лв. ще бъдат предназначени за профилактиката и обслужването на децата.

И допълни, че в специализираната извънболнична помощ лекарите ще получават по-високо заплащане за прегледите, извършвани от тях. Ще се повиши и финансирането на работещите в лекарските консултативни комисии. В частта за медико-диагностични дейности също е заложено да се повишат средствата.