Елена Кръстева, психотерапевт: Травматично преживяване при раждане може да отключи следродилна депресия

Елена Кръстева, психотерапевт: Травматично преживяване при раждане може да отключи следродилна депресия

Елена Кръстева.
Център по емоционално фокусирана терапия
Елена Кръстева.
  • Последното, което една раждаща жена иска да чуе, е, че не се справя.
  • Много е важно доверието и добрата връзка с обгрижващия медицински екип.
  • Следродилната депресия е сложно явление, което е съвкупност от много фактори, но травматично преживяване по време на раждане може да го отключи.
Елена Кръстева е дългогодишен психолог и психотерапевт, специлиазиран във фамилна терапия и терапия на двойката. Практикувала е в Испания, Гърция, Латинска Америка. Има участия на международни конгреси по психология на теми семейство и детски проективен тест на личността "На приказките" (Fairy Tale Test). Тя е и съосновател на Центъра за емоционално фокусирана терапия в България. "Дневник" разговаря с Кръстева за опита ѝ с родилки, колко важно е жаната да е спокойна и да чувства подкрепа не само от партньора си, а и от обгрижващия я екип. Разговорът е провокиран от твърденията на родилка за грубо отношение в "Майчин дом", без конкретният случай да е засегнат в него.
Какъв е Вашият терапевтичен подход? Когато при Вас дойде една бременна жена, която се нуждае от помощ, първо откъде започвате?
- Подхожда се строго индивидуално. Зависи от какво има нужда бъдещата майка - дали има травматичен опит при предишно раждане, което поражда страховете сега. Ориентирам се според ситуацията и това, което я безпокои. Обикновено е доста полезно, ако и партньорът ѝ има възможност да се включи в една такава консултация. Доста по-полезно е, защото излизат много повече аспекти по отношение на общите им притеснения, които влияят на бъдещата майка, както и фактори от семейния им живот. Оставям пациентите да ме водят, аз съм дългогодишен семеен терапевт. Опитвам се да им помогна да разберат кое поражда нуждата от такава помощ, самите те да знаят. Да уточним какво искат да постигнат, къде искат да отидат.
Обикновено страховете на жените са свързани със самото раждане, как ще протече. Имат нужда от яснота, от сигурност, от доверие в израждащия екипа. Добрата комуникация с екипа е много важна, за да могат те да се чувстват спокойни и сигурни. Имат и много страхове във връзка с майчинството, когато е за първи път. Подкрепата на партньора е много, много важна. Все пак двойката заедно минава през едно такова важно събитие.
Вие споменахте, че работите и с партньорите, какви са техните страхове? Може ли да ги предадат на бъдещата майка?
- Партньорите са доста свързани като една единица. Да, със сигурност е много важно как те общуват помежду си и как си откликват, как се подкрепят, как се изслушват, дали споделят заедно този период на подготовка за раждането, подготовката за идването на новия член на семейството. Затова винаги каня и партньорите. Има специфични случаи, в които жената отработва минал травматичен опит с раждането. Тогава не е непременно задължително да дойде мъжът до нея.
Приемането на нов член на семейството, било то първо бебе или не, е ключов момент, в който ако те са заедно, обикновено процесът преминава по-лесно.
Мъжете също имат своите страхове, много често от финансов и битов характер. Има го това очакване от мъжа да осигури тази материална сигурност, комфорта на дома. Също така остават на заден план след раждането. Фокусът на майката в началото е изцяло бебето, докато тръгне кърменето. Важно е напасването между тях, което съответно ще позволи и на жената по-лесно да се адаптира към този нов период.
Колкото по-бързо се напаснат майката и бебето, толкова по-добре за цялото семейство. Това, което препоръчвам е майката да си се грижи за бебето, а партньорът за нея. Така най-безболезнено ще премине този предизвикателен етап, който е много радостен, но си е и сложен.
А всъщност кога една бременна жена следва да се обърне към психотерапевт? Какви са признаците?
- По всяко време може да реши. Няма някакви конкретни признаци. Може въобще да не се налага да потърси психологическа подкрепа, да е достатъчно да се информира за раждането, или да отиде на курс.
Но ако усети, че има нужда от по-голяма яснота, ако има някакви притеснения, свързани било то с предстоящия процес, бременността, родителството или партньорските отношения, може да потърси такъв вид подкрепа. По време на бременността може да възникнат въпроси като: "Ще станем родители, но нещата между нас дали вървят достатъчно добре?".
Тоест при мен идват жени в момента, в който усетят нуждата, няма някакви строго определени периоди, които са критични.
Грубо или непрофесионално отношение от страна на медицинския екип по време на раждане как би повлияло на майката?
- Със сигурност е много важно доверието и добрата връзка с обгрижващите медицински лица. Жената е много уязвима по време раждането. Това е интензивно преживяване и физически, и психически, и емоционално. Заради това тя има нужда от цялата подкрепа. Отново партньорът е много важен, ако е възможно да е наоколо.
Естествено, ролята на медицинския екип също е много важна, защото в такъв момент едно грубо отношение наистина би довело до обезкуражаване. До усещането, че не се справяш, не го правиш достатъчно добре, което е абсолютно ненужно в този момент.
Раждането си върви, всяка жена прави каквото може. Жените раждат, а не медицинските лица. Те следва да обгрижват, помагат и подкрепят.
Когато жената ражда, последното, което има нужда да чуе, е, че нещо не прави както трябва или да остане с впечатление, че нещо не ѝ е наред. Това е изключително вредно и просто няма място в такъв момент. Тя има нужда от цялата подкрепа на света.
А Вие лично как подхождате, когато една жена е преживяла подобно отношение или някаква стресова ситуация по време на раждане?
- Започваме терапевтични консултации сесии. Опитвам да ѝ помогна да преживее това събитие, което може да се е превърнало в травма.
Зависи от преживяването, но наистина отношението на обгрижващия екип има връзка с начина, по който жената преживява събитието - може да вярва, че се е справила успешно и може да го преживява все едно не е направила нещо както трябва, или не може нещо. Това е изключително вредно за една жена, която става майка - първият ѝ досег с родителството да е, че нещо не е направила достатъчно. И без това, когато си родител, цял живот се чудиш дали правиш достатъчно.
Просто няма нужда това да е началото и затова трябва поредица от срещи, в които да обсъждаме, да говорим с цел да преживее това и да разбере, че случилото се няма непременна връзка с нея.
Когато имаш до себе си близък човек, който те подкрепя, и най драматичните събития могат да се преживеят по-лесно. Но ако го преживяваш сам, имаш нужда от още повече подкрепа от екипа.
Грубо отношение би ли могло да доведе до следродилна депресия?
- Следродилната депресия е сложно явление, което е съвкупност от много фактори, а не само от една ситуация.
Обикновено се свързва с предишни травми, с начина, по който жената се справя в различни трудни ситуации. Ако е склонна към депресивни състояния, вместо да реагира с гняв или обвинение, тя може да приема по-интровертно някои ситуации, да ги приеме като нейна вина.
Ако раждането не бъде позитивно преживяване, със сигурност може да допринесе за развитието на следродилна депресия. Да се задейства този механизъм - ето аз не правя нещо, не се справям, не мога, не ставам. 
А какви са признаците, че една жена може да развие следродилна депресия? Има ли поведенчески такива, за които трябва да се следи?
- Някакви кой знае какви признаци няма. По-скоро изследваме как се е справила с травматични моменти в живота, трудни моменти, дали е имала предишни депресивни епизоди и как ги е преодоляла. Също така има ли подкрепа в момента. Дали разчита на партньора си, какви са отношенията им, дали има любов между тях, както и получава ли помощ от близките си. Допринасят ли битовите фактори, ако не е в добри отношения с човека до себе си.
Тоест, има много неща, които е важно да проследим дали са наред, за да предотвратим развитието на депресия или тревожност след раждането. Има случаи на депресия плюс тревожност, придружена с въпросите "Справям ли се?", "Грижи ли се добре за бебето?", "Добра майка ли съм?". Ключова е подкрепата на партньора. Когато имаш до себе си човек, който те разбира и заедно споделяте тези трудности, всичко е по-лесно.
Ако вече имат влошена връзка, скандали и проблеми вкъщи, естествено, че се увеличава шансът жената да развие депресия.
Често ли идват жени, които са преживели травматично събитие по време на раждане заради грубо отношение на обгрижващия екип?
- Имала съм такива случаи, от много години съм психотерапевт и помагам на бременни жени и майки. И да, идват жени, преживели отношение, което определят като грубо, обидно, травмиращо, допринасящо нещата да не вървят. За да протече нормално едно раждане, е важно жената да е спокойна. Окситоцинът (хормонът, който стимулитра контракциите, необходими за разкритие на шийката и изтласкване на бебето - бел. авт.) действа ефективно, когато тя се чувства спокойна, подкрепена, информирана и сигурна - когато около нея е създадена подходяща среда за раждане.
Заради това винаги препоръчвам родилките да си осигурят някаква подкрепа по време на самото раждане - може да е партньора или професионална дула, може и двамата, разбира се, стига да е възможно. Колкото повече подкрепа, толкова по-добре и толкова по-добра прогноза.
Но за да може жената психологически да мине през това и в чисто физиологичен план раждането да върви нормално, тя трябва да е спокойна.
По време на раждане жените са емоционални, но адв. Мария Шаркова разказа за лекари, които употребяват думата "невменяеми".
- Това е абсурдно. Със сигурно са емоционални, преживяването е много интензивно. Има и радост, вълнения, и болка, от предстоящата среща с новия член на семейството, но в никакъв случай жената не губи усещането си за реалност. Не си губи разсъдъка. Има моменти, в който под действието на окситоцина и ендорфините, тя може да се капсулира - фокусира се, за да издържи, но в никакъв случай това не означава, че не разбира какво се случва около нея, а просто целият ѝ ресурс е насочен в раждането.
Някои жени се капсулират, но това в никакъв случай не бива да се определя като невменяемост или неадекватност.