Здравното министерство да създаде и да поддържа раздел на интернет страницата си с възможност за подаване на онлайн сигнали от специализанти с цел допълнително повишаване прозрачността и обективността на конкурсите. Това предвижда нова наредба, публикувана за обществено обсъждане със срок до 6 октомври.

Протести на млади лекари, специализанти и студенти започнаха през май. Освен за увеличение на заплатите те настояват за реформи в системата, свързани с липсата на регулация при провеждането на конкурси за придобиване на специалност. В момента при неспазване на изискванията те могат да подават сигнали в здравното министерство по общия ред - по електронна поща или на хартиен носител. По данни на Инициативния комитет на Национален здравен протест "Бъдеще в България" има специализанти, които се страхуват да го правят, се посочва в мотивите на наредбата.

При провеждането на конкурса нормативно е регламентирано работодателят да взема предвид редица показатели, а именно:

За класиране на кандидатите базите за обучение следва да формират бал от всеки един от посочените компоненти, като преценяват индивидуалната му тежест. "Въпреки регламентираните конкретни критерии, които работодателят да взима предвид при провеждането на конкурса по реда на Кодекса на труда и нормативно осигурената прозрачност (чрез публикуването на правилата за балообразуването и за класирането в самата обява за конкурса, както и последващото публикуване на протокола от проведения конкурс), действащата нормативна уредба (Наредба № 1 от 2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването - бел. авт.) все още се възприема от кандидати за специализация като липса на обективност при провеждане на конкурсите и съответно възможност за субективни назначения", се казва в мотивите на новата наредба.

Предвижда се още книжката за специализация, издавана от университета, да се издава и в електронен вид, а не само на хартиен носител, както досега. В мотивите се посочва, че това би улеснило проследяемостта и би увеличило прозрачността в процеса на обучение.

Според ведомството това би създало проблем, тъй като провеждането на такъв конкурс, не е съвместимо с трудовия договор, който защитава в максимална степен правата на специализантите. Против тази идея се обявили както повечето висши училища, така и работодателски организации в здравеопазването. Сред мотивите им е, че подобен подход би лишил дипломираните лекари от възможността да започнат специализация по клинична специалност непосредствено след завършването им, а при кадрова необходимост в базите за обучение лечебните заведения ще работят в дефицит до провеждането на национален конкурс.

По искане на специализантите отпада текст в Наредба № 1 от 2015 г., който се казва, че трудовото възнаграждение на специализанта не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност.

Министерството приема предложението, като взима предвид и факта, че размерът на минималните възнаграждения не следва да се урежда с поднормативен акт.

Друга промяна касае конкурсите за подбор, които се провеждат във всяко лечебно заведение, което обявява място за специализант. С цел недопускане на субективизъм в тези процедури вече ще участва и представител на Министерството на здравеопазването - служител от съответната регионална здравна инспекция. "Това е мярка, която цели да удовлетвори друго искане на специализантите, а именно допълнително гарантиране на равнопоставеност на кандидатите и безпристрастност на процедурата", казват от ведомството.

С цел мониторинг и по-широко публично оповестяване на резултатите от проведените ежегодни анкети сред специализантите, висшите училища и базите за обучение ще имат задължението да изпращат резултатите и анализа от тях в здравното министерство, което ще ги публикува на своя сайт.

Протестиращите от месеци настояват заплащането на лекар без специалност и фармацевт без специалност да бъде 150% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Те предложиха това на кръгла маса в началото на юли, на която представиха законопроект, изготвен от самите тях. До 14 юли партиите трябваше да са готови със своите предложения, а на 28 юли следваше да има общ финален текст.

Такъв консенсусен законопроект обаче така и беше изготвен в срок. На здравна комисия бяха приети три от четирите предложени законопроекта - на управляващото мнозинство ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ" (ИТН), на "Продължаваме промяната - Демократична България" и на "Възраждане". Заради лятната ваканция на депутатите се разбра, че през септември пък ще бъде формирана работна група, която да работи по текстовете и промените ще се разглеждат по най-бавната писта.