Бургаският залив от години е силно замърсен и екологичното му състояние трябва да бъде оценено, преди да се реализира проектът за петролопровод "Бургас – Александруполис". Така при евентуални замърсявания в бъдеще операторът на тръбата няма да има оправдание, че проблемът е наследен. Това предложение даде съпредседателят на партия "Зелените" Петко Ковачев на обществена консултация за проекта в края на миналата седмица, организирана от изпълнителя на проекта "Транс Болкан Пайплайн". Според Ковачев, който е сътрудничил на Bankwatch, международна неправителствена екоорганизация за Централна и източна Европа, е честа практика адвокатите на фирми, причинили замърсявания в морето, да пледират че клиентите им са несправедливо обвинени. "Без адекватен анализ за сегашното състояние, бъдещите замърсявания ще са практически недоказуеми в съда", подчерта Ковачев.

Анализът на сегашното състояние на залива може да бъде поръчан от държавата и за него са нужни данни от поне 1-2 годишен мониторинг от всички сезони и от всички компоненти – водата, наносите и органичната маса в морето, каза Ковачев.

Представителите на местното екосдружение "Чисто море " пък изразиха недоверие към бъдещата Оценка за въздействие върху околната среда на проекта. Според българското законодателство ОВОС се възлага от инвеститора директно на фирмата-оценител. Според местните, това поставя под съмнение независимостта на оценката. Екоорганизациите в страната от години повдигат въпроса за промяна в закона, която да дава по-добри гаранции. В някои европейски страни например държавата посредничи между инвеститорите и оценителите.

В момента проектът е все още на етап задание за ОВОС, обясниха от "Транс Болкан Пайплайн". То се изготвя от фирма "Геомарин Център". Едва след това ще бъде поръчана ОВОС и докладът ще мине през обществено обсъждане.