За загубените терени за зелени площи, детски градини и училища
Общо неблагополучие за нашите градове в изминалия период на преход е загубването на много терени, предвидени за публични нужди и по-конкретно за детски градини и училища. Реституционните и приватизационните процеси и икономическата криза през 90-те години оказаха решаващо въздействие да бъдат пренебрегнати предвижданията на действащите тогава общи градоустройствени планове и много терени за училища и детски градини да загубят своето предназначение и да добият други функции. Става дума не само за предвидени в плановете терени, но дори и за изградени училища и детски домове, които бяха грубо приватизирани във вреда на обществения интерес. Днес недостигът на такива обекти и терени създава много сериозни затруднения на общините и на жителите на градовете.
Проблемът на новите общи устройствени планове (ОУП) е в това, че в тях не се проучва възможността за конкретно определяне на такива терени сред предвижданите обширни зони за жилищни функции от типа Жм, Жс, Жг. Разчита се на подробните планове да определят тези терени според собствеността на поземлените имоти и евентуалното прилагане на принципа на първа регулация по чл.16 на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Разчита се дори само на частната инициатива за организиране на детски градини. В един подробен устройствен план на нова жилищна зона край Варна например е записано като специфично правило, че се допуска изграждане на детски градини в частни имоти. Но такива имоти с функция на детска градина не са показани нито в общия план, нито дори в подробния, който предлага една аморфна среда на жилищно застрояване без публични пространства с изключение на тесните криволичещи улици. Да не говорим, че не са предвидени нито училища, нито обществени озеленени площи, нито други обекти на публичното пространство.
В ОУП на градовете трябва по-детайлно да се проектира структурата на новите терени за усвояване. Не е достатъчно на една обширна територия да се даде примерно сигнатура Жм, без да се помисли за оптималната структура на тази територия, за местоположението поне на необходимите училище, детски градини и озеленени публични площи. Защото те трябва да попаднат на най-подходящите за целта места, да бъдат достъпни в определени изохрони, за да обслужат оптимално живущите и да формират оптимална и природосъобразна устройствена структура.
За военните терени – резерв за публичното пространство
Почти във всички наши градове има терени на военни поделения. Някога те са били в периферията на градовете, сега особено в по-големите градове те попадат близо до централните им части. Притежават много добре озеленени паркови площи. Тези терени предвид реконверсията представляват много добра възможност за увеличаване на публичното пространство на градовете и използването им за обществени цели.
За съжаление намеренията на Министерството на отбраната не са насочени към обществените потребности на градовете, а са по-скоро с тясно ведомствен и комерсиален характер – да ги продават на търг или да построят в тях жилища за военнослужещи. Възможността да се превърнат в паркови площи, терени за спорт, атракции и обслужващи обекти с широко обществено ползване ще бъде пропиляна. Някои от общите устройствени планове плахо се опитват да предвидят нови обществени функции за тези терени. Други ги посочват с розовия цвят на специалните терени и не правят дори опит да покажат ново съвременно предназначение. Решаването на проблема не е по силите на общините и заслужава внимание от национално ниво и законодателно уреждане, за да може общественият интерес да тържествува над частните, корпоративните и ведомствените интереси.
За загубените озеленени площи в градовете
Недостигът на озеленени площи за широко обществено ползване е общ проблем на градовете. Липсата на достатъчно озеленени площи според нормативите винаги е отчитан при планирането на градовете ни – и в миналото, и сега. Малко са съществуващите озеленени площи и поради факта, че не са своевременно реализирани предвидените такива с общите градоустройствени планове.
В периода на преход през 90-те години за намаляване на съществуващите и на предвидените в плановете озеленени площи допринесе съществено реституцията на имоти. Беше възстановена собствеността на отчуждени в миналото имоти по Закона за териториално и селищно устройство независимо от факта, че мероприятието озеленяване е било реализирано. Общините не проявиха воля и желание да оспорват в съда такива реституционни действия.
Да не говорим за отчуждените имоти по Закона за едрата градска собственост, които според закона се реституираха безапелационно в реалните им граници независимо какво е реализирано на тяхното място. По тази причина в съществуващи паркове като Южния парк в София, Морската градина във Варна, Бедечка в Стара Загора и други бяха възстановени имоти, което не само намали площта на парковете, но и затрудни планирането и изграждането им като паркова среда.