Затворената уранова мина "Пробойница" се намира близо до гара Лакатник в Искърския пролом. Районът, посещаван от планинари, пещерняци и катерачи, е едно от най-популярните места за алтернативен туризъм в България. Малко хора свързват Лакатник с уран, радиация и кариера, но само на километър-два от катерачните маршрути, пещерите и туристическите пътеки се намира бившата мина "Пробойница", известна още като мина "Балкан". Реката, която минава през нея, минава и покрай туристическите маршрути и селото, и се влива в река Искър. Въпреки популярността на мястото никъде няма маркировка, обозначаваща, че в близост има уранова мина и повишен радиационен фон.

Този уранов рудник се превърна в повод за една поредица от, да ги наречем, уранови екскурзии на трима души - еколог, биолог и фотограф. Обиколката на мини беше част от проект на екологично сдружение "За Земята". Идеята бе да проверим на терен какво е днешното състояние на няколко от някогашните мини и да чуем историите на хората, работили в мините и живеещи край тях. За жалост (или пък не) нямахме възможност да посетим всички стари мини. С двамата ми приятели - колеги се спряхме на 4 от 48-те закрити рудника в страната. Взехме фотоапарат и дозиметър - гайгер за определяне на радиоактивния фон, и тръгнахме на "ураново пътешествие".

Едва ли са останали хора, посещаващи Лакатник през последните месеци, които да не са забелязали огромните камиони, пълни с чакъл, които пъплят по пътищата в района. Нижещи се един след друг, като керван, те пренасят тонове чакъл напред-назад, нагоре в планината и надолу към пътя за София.

За пръв път чух за тези камиони преди повече от година по стандартния начин - в селската кръчма. Хората там пиеха ракия, любопитстваха и недоволстваха, единственото, което знаеха, беше, че там горе има стара уранова мина и от известно време около нея сноват камиони. Не се знаеше нито коя е фирмата, нито опасен ли е чакълът, нито къде се вози и за какво се използва. Край масата се завъртя слух, че фирмата е софийска, защото хората видели машини на столичната почистваща фирма ДИТЦ, че чакълът отива за строежа на фериботната връзка в Никопол, за настилка на магистрали и жп трасета...

След серия проверки фирмата е вече ясна. Е, почти, защото находището се експлоатираше от софийската "Екоседиментс" - срещу нея са подадени многократни сигнали от хората, живеещи в района. По-късно обаче друга фирма, "Екоинмат", започва да добива инертни материали от табаните (насипищата) от мината. Фирмата е различна, но камионите с чакъл и другите машини в района са си същите. Машините на новата фирма карат чакъл както от мината, така и към нея. Инертният материал, транспортиран към Пробойница, идва от друга част на някогашния уранодобивен комплекс "Балкан" - мина "Еленов дол".

Чакълът от табаните се преработва на място, а за целта се използват водите на близката р. Пробойница. Това се оказа и едно от главните прегрешения. След сигнали за замърсяване на реката и за умряла риба надолу по течението стана ясно, че филтриращата инсталация на фирмата не работи и замърсява водите. И още нещо - тя въобще няма задължителното разрешение за водоползване и заустване на отпадните си води в реката. Плевенската басейнова дирекция й състави акт, но и до момента фирмата не е глобена. Случаят е прехвърлен към столичната екоинспекция (РИОСВ - София), откъдето обаче не успяха да обяснят какво се случва с фирмата в момента. Очевидно обаче нещата текат по старому - Районната прокуратура в София преди около 2 седмици започна проверка срещу фирмата.

На мина "Пробойница", поводът за нашето изследване, беше отделено повече внимание, отколкото на другите три рудника. Направихме няколко измервания на радиационния фон на различни места, включително и на машините, които товарят чакъла. Резултатите бяха стойности около 3 пъти над нормата - заедно с репортери от национална телевизия измерихме 59 микрорентгенчаса при норма 20. Два дни по-късно данните ни бяха потвърдени и от измервания на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Проверката на АЯР показа също, че фирмата не следи редовно за радиацията на инертния материал, който продава - задължително условие при добив от минни изработки. Къде се използва потенциално опасния чакъл от мината остава неизяснено. Сигурно е само, че всички черни пътища около Лакатник са застлани с него.

Много хора от района, включително от Своге, са работили в урановия рудник край Лакатник. За времето си мината била най-новият и модерен уранов рудник в България. В търсене на руда били прокопани над 600 метра подземни галерии и шахти. Районът бил изследван обстойно, сондиран и на мина "Балкан", както я наричали някога, били възлагани големи надежди, казва Васил Чанев, директор на държавната фирма "Екоинженеринг РМ", ликвидирала и рекултивираща урановите мини в България. По план трябвало да бъдат прокопани още километри галерии, дори било отклонено и прокарано през подземен канал коритото на р. Пробойница. До същинските залежи и добив обаче така и не се стигнало. Руда била извличана, но в малки количества, от чакъла при прокопаването на галериите и сега уран може да има единствено в табаните около нея. Така все още неизградената мина преминала директно в процес на техническа ликвидация, а по-късно и на техническа и биологична рекултивация и накрая, за да се стигне до... до настоящата й полулегална експлоатация.

Винаги съм свързвала Мелник с красиви пейзажи, пясъчни пирамиди, лозя, механи, изби с вино, но представите ми за това хубаво кътче на България значително се обогатиха, след като разгледах района с дозиметър за радиация в ръка.

Южно от Мелник, една от най-популярните туристически дестинации в страната, се намират селата Лозеница и Виногради. Делничен ден е и на 2 км от града, на една от спирките на местния автобус, са "накацали" хора, наоколо пасат животни, местните си работят лозята и градините. Единственият смущаващ факт в трудовата идилия в подножието на Пирин се намира на 10 метра от автобусната спирка - шахтата на старата мина "Мелник". Чакащите тук знаят за нея, но тя е (скрита) част от местния пасторален пейзаж, не притеснява никого. Или както един старец обяснява "той кмето ни каза, че там има високо напрежение, но на нас ни не пречи". Случайно минаващите по този път също не й обръщат внимание, тъй като няма никаква маркировка, указваща повишен радиационен фон. А такъв има.

Бях чувала за мина и за други уранови находища в Пирин - Брежани, Сенокос, Симитли, Елешница, Игралище. Бях виждала снимки, бях чела, но едва тук урановоминната ми фикция се разсея. Вместо пусто и злокобно място, лунен пейзаж с контури от бетон, желязо и грозни насипи видях една прекрасна местност, с която мината се е сляла - от бетона върху шахтата се открива красива гледка към Мелнишките пирамиди на преден план и заснежените върхове на Пирин на заден, шахтата е заобиколена от плодородни градини и разбира се лозя.

Оказва се, че мината дори е била от полза за някого - арматурата от бетонната й "тапа" е била открадната за вторични суровини. Разказаха ни, че хора от съседните села са разбили бетоновото покритие на входа на шахтата и изрязали арматурата, за да продадат желязото. Това злодеяние се компенсира от друго - в разпечатаната шахта се изхвърлят строителни и други отпадъци и така тя постепенно наново се "затваря". Проблемът е, че чрез отворената шахта се изхвърлят на повърхността дренажни води, които никой не пречиства. Тези води идват от галериите на мината и текат към лозята, нивите и градините на хората, към ливадите, по които пасат животните им. Водата е опасна, както и радиационният фон в района, който е няколко пъти над допустимите норми, както показа измерването.

Мина "Мелник" е затворена още преди половин век и поради това не е била счетена за твърде опасна през 90-те, когато е бил определен списъкът с рудници за техническа ликвидация. Тя обаче е сред трийсетината обекти, определени с постановление на правителството в края на 2007 г., които подлежат на оценка за риска.

На 25 км от София, в град Бухово, се е намирало едно от най-големите уранодобивни полета в страната, завод за преработка на рудата и хвостохранилища. След преустановяването на уранодобива мините са рекултивирани от наета от екоминистерството фирма. По-късно чрез проект, финансиран от Европейския съюз, са опуснати над 6 млн. лв. за реконструкция на хвостохранилището, за да отговаря на земетръсните норми и да се спре изтичането на радиоактивни води от него. Въпреки вложените милиони за рекултивация радиационният фон в Бухово си остава повишен - около града има няколко табели, забраняващи преминаването на хора и животни, но на практика всеки може да мине оттам на своя отговорност.

Бухово е началото - не на скромната ни обиколка, а на уранодобива в България въобще. Точно преди старта на Втората световна война германци са разработили първото находище тук. В края на живота му, през 90-те, за разлика от повечето други мини тукашните галерии не са били просто затворени. Краят бил подобаващо за мащабите на мината "грандиозен" - подземните галерии и шахти били напълнени с взрив и детонирани. Така до голяма степен била ликвидирана и опасността преградените шахти да бъдат разбити за скрап, както се е случило с всички мини в страната (виж интервюто с инж. Васил Чанев). Взривът "рекултивирал" от раз надупчената като швейцарско сирене от галерии и сондажи земя. От уранодобива тук са останали две хвостохранилища и няколко табели - единствената маркировка, която видяхме по време на урановата екскурзия.

Столичният кв. Сеславци е разположен в един от най-силно засегнатите от индустрията райони на страната. Въпреки близостта на комбинат "Кремиковци" и неговите табани, пречиствателната станция за битовите води на София и редица други замърсители, до кв. Сеславци се намира една много по-сериозна заплаха, на която се обръща твърде малко внимание.

Край квартала се намира една от големите уранови мини в страната, която трудно може да се нарече рекултивирана. Мината, нейните щолни (хоризонтални галерии) и насипи са разпръснати на огромна площ около Сеславци и въпреки това липсва маркировка за съществуването им, и за повишения радиационен фон в района. Радиацията е над нормата не само около щолните и насипите, но и по улиците на Сеславци, градините, къщите. Ветровете носят радиоактивни частици, а дъждовните води - замърсена вода към дворовете на живеещите в Сеславци и целия район. Мината постепенно се е сляла с квартала. Много от оградите на къщите са направени от бетонни блокове, взети от нея. Насипите започват непосредствено от крайните къщи в квартала и се свличат с все урановите остатъци към дворовете. Въпреки това милионите евро, предназначени за рекултивация за урановите мини в България, не са достигнали до този "затънтен" край.