Това е една история за  море, бетон и много лъжи. Тя започна това лято и не е ясно кога ще завърши на едно прекрасно място край Созопол. Всъщност отскоро то е бивше прекрасно място, защото вече е циментирано. Там, между нос Свети Стефан и нос Христос на местността Буджака, съществуваше сигурно от милиони години един залив, малък миден плаж и скали, от които се скачаше във водата. Заливът е дълбок и много хора са се гмуркали във водите между фиордите.

Според преданията местността се казва Како катели. Името идва от гръцки и означава лошо, опасно слизане, тъй като до плажа се стига трудно. Сега този залив е преграден с железобетонна стена, а върху нея в двата й края са построени бетонни помещения. Бетонът продължава на още десет метра навътре в морето покрай една от скалите и вероятно ще служи за пристан. Върху сивото укрепление е насипан пясък, а вероятно помещенията са подготвени за плажен бар или барбекю.

Над залива и плажа се намира границата на имота на фирма "Анел 96". И всички пътеки и стълби естествено стигат до плажа. Неин собственик е бизнесменът Ангел Симеонов. Той притежава и известния петзвезден хотел в столицата със същото име, цитиран по време на изборите като място за срещи на депутати от БСП и леви коалиционни партньори. Самото селище, чийто строеж е вече към своя край, е от 12 причудливи къщи, тенис корт и много зеленина. Бурунът (носът) е заобиколен от вода, а на самия му край има статуя на разпънатия Исус Христос, която бизнесменът дари на община Созопол миналата година. Около разпятието собственикът е поставил скулптури на бягащи коне. Селището има претенцията на бъде център на изкуството и културата. И сигурно би било, ако не бяха десетките кубици бетон, брутално излети в морето. Незаконно!

Първоначално Ангел Симеонов твърдеше пред журналисти от вестник "Капитал", че тази подпорна стена е брегоукрепване и че има разрешение за строителството. Справка в община Созопол обаче показа, че въпросното разрешително се отнася за южната страна на носа, а не за североизточната, където се намира бетонна стена, излята между красивите псевдофиорди.

След това безнесменът Ангел Симеонов смени тезата си и започна да твърди, че там е имало свлачище, което подкопавало брега. Имотът на фирма "Анел 96" обаче се намира на 15 метра от бетонната стена. А заливът, плажът и скалите са изключителна държавна собственост, както повелява конституцията на страната. И свлачище никога не е имало.

Пред "Капитал" преподавателят в Университета по строителство и архитектура доц. Кръстю Даскалов не скри учудването си от версията за брегоукрепване: "Две скали и плаж между тях, за какво е необходимо брегоукрепване", каза доц. Даскалов.

Следващата защитна  версия на Ангел Симеонов беше, че стената е излята преди фирма "Анел 96 " да придобие имота. "Когато купувах имота през 2006 г., там имаше недостроена стена и аз само я завърших", каза Симеонов пред репортер на вестника. Читатели на "Капитал" предоставиха снимки от въздуха, правени миналата година, на които се вижда, че когато къщите на селището са били вече на груб строеж миналата година, скандалното брегоукрепване не е същестувало. Т.е. то е строено тази година. На снимките ясно се открояват миденият плаж и девственият залив. Очевидци на строителството на стената също потвърдиха, че действията са започнали в средата на май тази година.

Според главния архитект на Созопол Румен Александров всичко в проекта е наред, а кметът на града Панайот Рейзи нервно отвърна на репортера от "Капитал", че не се занимава с одобряване на строителни книжа. Бившата главна архитектка Диана  Карабажакова заяви пък, че не си спомня да е подписвала разрешение за брегоукрепване, но нейният подпис стои под документа за южната страна на носа от 2006 г.

След като не успя да намери достоверна версия за действията си, Ангел Симеонов направи следващия си странен ход- той просто направи опит да изкупи тиражът на вестник "Капитал" в София, Бургас и Южното Черноморие.  Пред репортери на вестника Ангел Симеонов отрече да е изкупувал тиража. "Нито имам такава организация, нито мога да направя такова нещо", каза бизнесменът. Проверка на "Капитал" в София и Бургас обаче показа, че автомобили са обикаляли реповете и бензиностанциите и са купували всички налични бройки от вестника. В Бургас например тъмносиньо "Пежо" 308 с надпис "Хотел Анел" е напазарувал всички вестници от бензиностанцията на колелото за Слънчев бряг. В София бяло пежо боксер, също собственост на "Анер 96", методично и обикаляло бензиностанциите по бул. "Тодор Александров" и е пазарувало "Капитал" на едро. Ето защо редакцията реши и публикува отново целия текст.

В тази история са замесени много страни. Основната вина за законорушението носи естествено инвеститорът. Но след него са институциите, които са позволили да се случи това нарушение и не са реагирали. Изобщо бездействието на държавните органи през всички тези години направи възможно строителни предприемачи да безчинстват по българското Черноморие и да го превърнат в бетонна джунгла. И ако в собствения си имот един бизнесмен може да прави какво си иска, стига да не нарушава закона и наредбите, на територия, която е изключителна държавна собственост по конституция, точно държавните органи трябва да реагират безмилостно. Според информация на вестника РИОСВ - Бургас, вече са направили проверка по казуса и са потвърдили, че бетонното укрепление е незаконно. От инспекцията обещаха, че ще направят всичко необходимо то да бъде разрушено.

Дано да е така, защото, ако нещата бъдат оставени без последствия, всеки собственик на имот до морето ще реши, че може да налива бетон във водата, защото е решил, че така ще му е по-хубаво. Нещо повече, РИОСВ и строителният надзор трябва да заснемат от море целия черноморски бряг и където има такива законарушения, те да бъдат санкционирани. Защото от морето светът изглежда много по-различен.