Посрещането на световните нужди от храни и земеделски продукти се очертава да бъде едно от най-големите предизвикателствата на XXI век, информира сайтът за екология на университета "Йеил". Според проф. Джонатан Фоули екстензивното използване на земната суша и замърсяването й с химикали са другата "неудобна истина". Препратката е към известния филм "Неудобната истина" на бившия американски вицепрезидент Ал Гор, който привлече вниманието на политици, учени и обикновени граждани към климатичните промени.

За да отговори на растящото търсене на земеделска продукция, планетата се нуждае от едно по-ефективно, продуктивно и устойчиво селско стопанство. То трябва да изхрани увеличаващото се със 70 млн. души годишно световно население и да промени хранителните му навици. Тенденции като увеличената консумация на месо и млечни продукти и увеличаващото се търсене на биогорива оказват сериозен натиск върху крехките екосистеми на Земята. Ще се наложи удвояване или утроване на агропродуктите през следващите 30 - 40 години, смята професорът.

На този етап учените не могат да отговорят на въпроса дали е възможно едновременно задоволяване на все по-голямото потребление на населението и намаляването на замърсяването, предизвикано от сектора, т.е. по-висока консумация без унищожаване на биосферата.

До този момент земеделието е отговорно за редица проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. Въпреки това политиките за намаляване на емисиите от СО2 някак си оставят в страни аграрния сектор. Повече от 35% от земната повърхност е заета от обработваеми земи. Областитте, използвани за земеделски цели са 60 пъти по-обширни в сравнение с територията, заемана от всички градове и предградия в света. От ледниковата епоха насам, нищо не е било толкова унищожително за световната екосистема от земеделието.

Друг негативен ефект от селското стопанство е намаляването на сладководните източници. По света годишно се използват 4 000 куб. километра вода. Най-голям процент от тях (70 %) отиват за напояване на земеделски култури. В резултат на това много от реките по света са намалили дебита си, а някои от тях са напълно пресъхнали. Очаква се нуждата от питейна вода да се покачи между 4 500 и 6 200 куб. километра през следващите години.

Изполването на изкуствени торове и други химикали в селското стопанство пък е отговорно за силното замърсяване на почвата, подпочвените води и реки със съединения на азота и фосфора. Торовете имат "принос" и за увреждането на екосистемите в крайбрежните райони, създавайки "мъртви зони" като тази в Мексиканския залив. Изкуствените торове повишават добива на растителните култури за прехрана на сушата, но същевременно изтичат в моретата и океаните, унищожавайки естевената среда и популациите на много видове риба.

Не на последно място, земеделието отговаря за 30% от световните емисии на въглеродени диоксид, метан и азотен оксид. Това е повече от емисиите, изхвърляни от целия транспортен сектор. Най-голяма част от произведените емисии идват от изсичането на гори, метан от животновъдството и оризовите полета. Азотният оксид се получава от производството на торове.

За проф. Фоули за да се намали замърсяването от земеделието, първо трябва да се признане, че секторът представлява е една от най-големите заплахи за околната среда. Необходими са революционни решения и инвестициии в областта. Трябва да се намери начин да се избегне привидната несъвместимост между нуждата от увеличаването от земеделска продукция и опазването на оконата среда.