По-малко от два месеца преди световната климатична конференция в Копенхаген, учените чертаят все по-драматични сценарии за бъдещето: още до 2060 г. на Земята ще стане с четири градуса по-топло, ако не се преприемат драстични мерки за намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2), предупреждават британски изследователи. Тази прогноза надминава дори най-черните сценарии на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН, според които такова увеличение ще се случи най-рано към края на века.

Тези предвиждания обаче се оказват в ярък контраст с данните, отчетени през последното десетилетие: температурите в световен мащаб през последните десет години изобщо не са се променили. Това показва изследване на група учени под ръководството на д-р. Джеф Найт от британската агенция по метеорология, цитирано от австрийския в. "Ди Пресе". Въпреки че от 1999 г. до 2008 г. е регистрирано увеличение с 0,07 градуса, то се обяснява с краткосрочни природни колебания като например климатичният феномен Ел Ниньо. Ако тези ефекти не се вземат под внимание, през последните десет години средната температура се е изменила точно с 0,00 градуса. За същия период Междуправителственият панел прогнозираше затопляне от 0,2 градуса.

Така кривата на температурните изменения, която от 70-те години на миналия век вървеше рязко нагоре, сега е в хоризонтално положение. Как учените обясняват това противоречие? При развитието на глобалния климат влияние могат за окажат два фактора: от една страна това са естествените колебания на природата, а от друга - човешката намеса. В моделите на изследователите обаче, затоплянето от последните сто години не може да се обясни единствено с природни колебания. Така и изводът на специалистите е, че емисиите на парникови газове, причинени от хората, играят голяма роля в повишаването на температурата.

Съдържанието на СО2 в атмосферата се е увеличило рязко през последните десетилетия, като основните причини за това са използването на изкопаеми горива и обезлесяването. През миналия век обаче увеличението на температурата заради парниковия ефект е било маскирано от замърсяването на въздуха: изхвърлени вследствие на човешка дейност частици в атмосферата са образували нещо като щит, който е отблъсквал слънчевите лъчи обратно в Космоса. От седемдесетте години насам индустриалните държави започват с пречистването на отпадъчните газове и така по.чистият въздух пропуска повече слънчева светлина – и по този начин повече енергия – до земната повърхност.

Към това трябва да се добави разпадането на Източния блок с неговата силно замърсяваща индустрия, чиито последици са толкова големи, че са наречени "Ефектът Горбачов". Така, колкото и парадоксално да звучи, по-чистият въздух всъщност е ускорил затоплянето, причинено от CO2. С течение на времето обаче тези фактори губят своята сила и днес вече не са актуални.

Освен човешката намеса учените взимат под внимание и промените в самата природа. Например специалистите са съгласни, че съществуват цикли, в които температурата се повишава или понижава. Пример за това е т. нар. "Северноатлантическо трептене" - периодична промяна в налягането между исландския пад и Азорския връх.

Все пак не съществува консенсус кои от тези естествени процеси са от съществено значение за глобалното затопляне. Някои учени смятат, че голямо влияние оказват големите океански течения като Гълфстрийм, пренасящи топлина около земната повърхност. Именно силата на Гълфстрийм е намаляла през последните години, което кара германският климатолог Можиб Латиф от Университета в Кил да прогнозира, че затоплянето на планетата ще спре поне до до 2016 г.

Други изследователи залагат на слънцето, чиято интензивност на лъчението варира периодично – ефект, за който свидетелстват слънчевите петна. В последните години активността му е намаляла до нивата от "Малкия ледников период" през 17-и век. Именно това е причината за развитията от последното десетилетие, смята британският учен Дейвид Ринд. Според него, слънцето ще възвърне предишната си сила в следващите пет години и така затоплянето на климата ще продължи.

"Затоплянето винаги печели"

Макар всички тези природни цикли да се припокриват, те все пак имат различна продължителност. Повечето учени са на мнение, че в момента едновременно влияние оказват няколко естествени захлаждащи ефекта и по този начин затоплянето, причинено от парниковия ефект, бива възспирано. Тези явления обаче скоро ще се обърнат в противоположна посока и тогава – тук научната общност е единодушна – отново ще има глобално затопляне. Дори още по-силно от досегашното. "В крайна сметка, дългосрочно погледнато, затоплянето винаги печели", казва Латиф.