Първо, искаме да си обединим позицията за предложения за изменение на законовата рамка и подзаконовите нормативни документи. Основният проблем, който срещаме, е осигуряването на инвестицията, тоест на финансирането на тази инвестиция. Друг проблем е цената или ценообразуването на изкупната енергия. Това може да се направи само с промяна в Закона за възобновяемите енергийни източници. Ние искаме да работим с всички държавни институции, разбира се, основно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като те са звеното което би могло да инициира законови промени. Разбира се, трябва подкрепа на ДКЕВР, Националната електрическа компания, Електроенергийния системен оператор, който все още е в структурата на НЕК, и електроразпределителните дружества. С тях искаме да работим за създаването на един работещ закон. Изискват се малки корекции. Осново ценообразуването и присъединяването са двете неща, които искаме да променим.

Да, това са темите, които ще повдигнем – ние искаме и участие в работните групи, които да вземат предвид нашето експертно мнение. С това искаме да помогнем.

Според мен много бързо ще паднат. Ето примера с компютрите. Преди няколко години един лаптоп струваше хиляди евро. Сега колко са – под 1000 лв. Това е микроелектрониката. Фотоволтаиката всъщност е такъв тип инвестиция, каквато са и комютрите и IT-компонентите и т. н. Така че страшно бързо ще падат цените. Тоест това ще даде възможност, да се постигне "grid parity", тоест цената на единица енергия, произведена от фотоволтаик, да съвпадне с цената на единица енергия, определена на пазарен принцип (бел. ред. - цената на електроенергията от ВЕИ ще се изравни или дори ще стане по-ниска от тази на конвенционалната енергия). Това е въпрос на технологии, а технологиите наистина се развиват много бързо. Впечатлена съм от неотдавнашния форум на регулаторите (бел. ред. който се проведе в Гърция). Там се представиха страшно много нови технологии – точно по проблемите, свързани с присъединяването на ВЕИ-тата в мрежата.

На форума беше казано, че слънцето продължава да бъде един от най-добрите източници, тъй като слънцето произвежда електроенергия през деня, когато консумацията на електрическа енергия е голяма. Нощем тя пада, през нощта няма производство от фотоволтаици. Тоест, слънцето остава един от най-лесно приспособимите към изискванията на мрежата източници. Докато вятърът никога не го знаем кога тръгва - кога спира. В повечето случаи се знае, че вятърът духа нощем. Мисли се за съхранение на енергията.

По закон цената за присъединяването се осигурява от преносното предприятие, което казва "Аз нямам пари, не съм ги предвидил, регулаторът не ни ги признава (като разход – бел. ред.)". Затова казах, че това всичкото са едни навързани компоненти, на които трябва да намерим баланса. И балансът е в цената. Ако се признаят всички тези разходи на съответно присъединяващо предприятие - без значение дали е преносно или разпределително, ако му се калкулира в цената, ако той е на печелба, за да направи това нещо и това подобряване на мрежата, ние ще можем да се присъединим. Това е - законът не дава друга възможност, ние не можем да отидем да инвестираме в мрежа. Няма логика. Ние ще инвестираме в точката на присъединяване, която ни е дадена, това е наше задължение. И вие си прекарвате кабела вкъщи, но не идва ЕРП-то да ви прави инсталацията. Вие си правите инсталацията до точката, до която то ви е дало, до електромера. И ние ще направим това до точката, която ни е дадена. Оттам нататък не би следвало ние да инвестираме в уличната мрежа, нали? Това е логиката. В момента този разход не им е признат на ЕРП-тата или съответно на НЕК. Пак казвам, всичко това са свързани компоненти - регулаторът, НЕК, разпределителните дружества, министерството (МИЕТ) със стратегията си какво иска да прави... Всичко това трябва да мине през законови промени или промени в подзаконови актове като Наредба 6 (за присъединяване на производителите и потребителите на ел.енергия към преносната и разпределителните мрежи – бел. ред.).

Окей, всяка една програма, която развива "зелената" енергия, ние ще я подкрепим и с каквото можем ще бъдем полезни. Пак казвам – никой вече не говори за 2020 г. в Европа и в света (до която са фиксирани целите на европейските и други държави за повишаване дела на възобновяемата енергия и намаляване на парниковите емисии – бел. ред.). Всеки говори за 2050 г. (според учените от панела по климата на ООН – IPCC, до средата на века светът трябва да намали емисиите си с 80 % спрямо нивото им от 1990 г., за да избегне повишаване на средните температури над 2 градуса по Целзий – бел. ред.). Всеки вижда страшно черна картина в 2050 г. На форума на регулаторите видях над хиляда човека, искрено притеснени какво ще се случи през 2050 г. Ако не започнем днес да работим, 2020 г. чука на вратата и това е факт! Аз си спомням само преди 10 г., когато започнах да работя в сектора енергетика, те сякаш минаха ей така и нищо не се случи в тези десет години. Тоест, 2020 е приключена тема. 2050 е годината, за която говорят всички. Като виждате с какви бавни темпове на развитие вървим, 2050 няма да ни има. Наистина това е голямото притеснение на целия свят. Американците какви технологии развиват – всичките структури и институции там, най-вече регулатори, правят политиката на световната енергетика. Те казват: "трябва да се инвестират пари в иновации". А тези пари трябва да дойдат отнякъде, за да се инвестират. Всеки един от нас трябва да знае, че зад нас седят децата ни, внуците ни. Аз не искам внуците ми да се задушат и да умрат.

Според мен те също имат деца. Аз не мога да си представя българина, който по принцип е фамилиарно устроен, в смисъл той е "за" фамилията. Не мога да си представя, че политиците не биха се интересували от бъдещето на децата си. Не бих искала да допусна, че те не биха помислили по този въпрос и се надявам, че те имат волята да работят в тази посока. Защото едно е да го мислим, друго е волята да го направим. Да не се притесняваме да защитим нечий интерес, защото той е в интерес на всички нас. Производството на енергия от възобновяеми източници е всъщност в интерес на всички нас. Тя разбира се е и в наш интерес, в интерес на нашата асоциация. В цял свят ти ако не печелиш от нещо, няма да тръгнеш да го развиваш, нали? Аз не мога да разбера защо продължаваме в България да смятаме, че думата "бизнес" е лоша. Бизнесът прави иновациите, опазва бъдещето ни и създава условията за развитието ни.

Ние си говорим конкретно за фотоволтаиците, но всъщност на нито един от секторите на възобновяемата енергия - фотоволтаика, вятър, биомаса, геотермална енергия, все още не е дадена зелена светлина. А ние имаме потенциал във всички тях и трябва да дадем "зелена светлина" на всички тези източници.

Искам да се върна на въпроса за енергийната стратегия – ние сме единствената държава, която консумира такова огромно количество енергия на глава от населението. Няма такава държава! Има цели градове, за които единственият начин да се отопляват е токът. Няма парно, няма газ. Това го няма никъде по света!

Това е най-скъпото и най-вредното, защото най-много емисии се получават от производството на електроенергия заради въглищата основно.