Собствениците на гори в санитарно охранителните зони на водоизточниците в страната не получават обезщетения за пропуснатите ползи, въпреки че по съществуващото законодателство трябва да бъдат компенсирани. Това беше припомнено от участниците в кръгла маса за финансовата страна на "екосистемните услуги", организирана от WWF (World Wildlife Fund).

Наредбата за санитарно-охранителните зони около водоизточниците от 2000 г. предвижда такава компенсация. Тя обаче трябва да бъде уредена със заповед на министрите на околната среда и на регионалното развитие, а от 2000 г. досега такава не е била издадена.

В зоните около водоизточниците сечта е забранена или ограничена, поради което собствениците – държавата, общината или частници, пропускат ползи от продажба на дървесина. Годишно те губят около 65 милиона лева по тази линия, посочи д-р. Невена Алексова от Лесотехническия университет. Приблизително толкова - около 70 млн. лв. е недостигът в сектора за поддържане на горите, констатиран тази година в доклад на Световната банка, каза тя. През последните години едва 30 % от държавните и общински разходи в сектора са за инвестиции в поддържането на горите и залесяването - всичко останало е за заплати на служителите, добави Алексова.

Проучване на ЛТУ показва, че услугата на горовладелците, която се ползва от ВиК-сектора би струвала 1.5 - 2 % от крайната цена на водата или 1-2 стотинки на кубик вода. Това би им носило приход от около 60 лв. на хектар годишно. За целта не е наложително вдигане на цената на водата, а пренасочване на приходите от нея към горовладелците, подчерта тя. В момента държавата чрез фонда ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) към екоминистерството събира по 2 стотинки от ВиК-дружествата за добит кубик вода. Парите се харчат за ВиК-проекти, но нищо от тях не стига до собствениците на горите, които работят за качеството и количеството на водата в язовирите, посочи Алексова. В момента 90 % от приходите на горите са от добива на дървесина.

Около 85 % от водите, добивани в България идват от планинските водосбори. Там горските екосистеми имат ключова роля в запазването на количествата и предпазване на язовирите от наноси, каза шефът на Асоциацията на парковете Тома Белев. Те предпазват почвите от ерозия, предпазват от наводнения, дават "хляб" на ловните стопанства, поглъщат парникови газове и т.н., и поддържането им не е безплатно, подчерта Белев.

Финансирането на екосистемните услуги от години се дискутира в европейските държави, където вече има и регулации в тази насока. В Хърватия например е въведен отделен "зелен данък", чрез който за собствениците на гори се събират около 60 млн. евро годишно, каза Невена Алексова.

Моментът е подходящ за въвеждане на дълго отлаганите нормативни промени за финансирането на тези екоуслуги - те могат да бъдат включени в новия Закон за горите, който се подготвя в момента, каза шефът на WWF за България Веселина Кавръкова. Земеделското министерство ще подкрепи въвеждането на такива финансови механизми, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров.