Нов проект на Световния фонд за дивата природа (WWF) ще покаже как работят плащанията за екосистемните услуги, предоставяни от речните, горските и селскостопанските екосистеми в басейна на р. Дунав. Това стана ясно по време на кръгла маса по темата, организирана от международната екоорганизация в София.

Целта на четиригодишната инициатива, която официално започва през януари 2010 г., е да популяризира идеята, че естествените екосистеми предоставят множество услуги, които са жизнено необходими на обществото. Влажните зони например играят важна роля за пречистването на водите и намаляват риска от наводнения, казват от WWF. Така те изпълняват вид екосистемна услуга. В този случай ползватели на услугата могат да бъдат фирми, предлагащи бутилирана изворна вода и други напитки или доставчици на питейна вода, ползвателите на води за напояване, производителите на енергия от водите, а дори и самите домакинства, разположени по долното течение на реката. Конкретната услуга е поддържането на естествените функции на гората с цел задържане, опазване и пречистване на водите от водосбора на реката в изворите, горното течение и притоците.

Проектът "Насърчаване на схеми за устойчиво финансиране и плащанията за екосистемни услуги в басейна на река Дунав" цели да изработи оценка на необходимостта от схеми за екосситемни услуги, както и да стимулира прилагането на принципа "ползвателят плаща" в практика. Така ако от ползите, които дава определена екоситема, се възползват частни лица, то те трябва да платят стойността на тези услуги. И обратно – ако ползата е публична, плаща обществото, например чрез държавния бюджет, обясни Мая Тодорова, координатор на WWF за проекта от българска страна. Но според нея първо предстои да се направи анализ на добрите практики по света.

Дейностите по проекта се съфинансират от програмата на ООН за опазване на околната среда. Те включват работа на няколко нива. На национално ниво е важно да се промени законодателната база, така че да стане възможно собствениците например на гори да получават финансови средства за това, че се грижат за дърветата и не ги изсичат. Привличането на бизнеса и разясняването на икономическите ползи от запазването и инвестициите в екосистемите също са сред приоритетите на проекта. Но е важно да се изгради и институционален капацитет за работа по механизмите на плащане за природните услуги, смята Тодорова.

Предвиждат се демонстрационни дейности на няколко места по Дунав в България (също и по поречието на реките Русенски Лом, Вит и Осъм) и в Румъния. Представители на Сърбия и Украйна са поканени да почерпят опит от тестовото измерване на стойността на екологичните услуги, предоставяни от природния капитал. Очаква се да се включат експерти, работили по поречието на р. Амазонка и в Африка, където екосистемните услуги имат ключова роля не само на регионално ниво, но за цялата планета.

През 2005 – 2007 г. подобен проект е реализиран в областта на селскостопанските екосистеми, добави Тодорова. След неговия анализ и след консултации със заинтересувани страни екоорганизацията е решила да продължи дейността си в тази насока.