Неотдавна, докато се потях в кварталния фитнес, нещо привлече погледа ми. Отвън на паркинга имаше цяла колекция от най-различни компактни автомобили. Веднага си спомних как само допреди година гледах през същия този прозорец към гъсти редици от огромни джипове. В нашия град в щата Ню Хампшир живеят предимно хора от средната класа и тогава се питах как ли собствениците на тези движещи се "храмове на изобилието" се справят с растящите цени на горивата. Сега, в тази конкретна сутрин, видях само един самотен джип да стърчи като бял слон сред стадо от фолксвагени "Джета", тойоти "Корола" и поне пет-шест хибрида "Приус".

Какво беше довело до този обнадеждаващ завой към зелената идея? Зачудих се. Да не би всичките ми съседи да са били спечелени за каузата, когато са чули Ал Гор да излага тревожните факти за промените в климата във филма си "Неудобната истина"? Да не би местните църкви да са убедили енориашите си, че спасяването на планетата влиза в божиите повели, изписани върху каменните плочи на Мойсей? Или пък може би през съгражданите ми беше преминала пречистваща вълна на вината, нравствеността или някаква нова добродетел?

Истината е, че има далеч по-недраматично обяснение – и вие вероятно сте се досетили за какво иде реч, тъй като то засяга всеки мегаполис, град и селце в Америка. Този привидно внезапен обрат на 180 градуса не е свързан толкова с нравственото пробуждане, колкото със скока в цените на бензина.

Моето предположение за това коя е основната причина, накарала съседите ми да променят своя вкус към колите, беше потвърдено от едно обществено проучване на Асошиейтед прес през юни 2007 г., в което 46 процента от американците казват, че растящите цени на бензина ще им причинят "сериозни затруднения"; 66 процента казват, че планират да намалят шофирането; а 47 процента казват, че планират да си купят нова икономична кола.

Тези числа представляват онази радостна от екологична гледна точка промяна в обществените нагласи, за която клубът "Сиера" можеше само да си мечтае в миналото. И всичко това, защото изтичането на "зелената" валута от джоба на потребителите върна на мода "зелената" идея. Скоростта и ефективността на тази малка революция са впечатляващи.

Както е казал Бърнард Шоу: "Добродетелта е недостатъчно изкушение." Нашата планета няма да бъде спасена с проповядване на принципи и с атаки към съвестта на хората. Вече над трийсет години работя за екологичното движение и съм убеден, че личният икономически интерес – независимо от това дали се постига чрез печелене на пари, спестяването им или и двете заедно – е най-мощната, ако не и единствената сила, способна да ни отведе до бъдещето, от което се нуждаем, и то навреме, за да спомогнем за добруването на земята.

А ето я и добрата новина: разумните екологични практики в дългосрочен план са разумни и от икономическа гледна точка. И наистина, както ще покажат примерите в тази книга, спасяването на планетата може да се окаже доходоносно както в тесния фискален смисъл на думата, така и в по-широк контекст, който включва създаване на работни места и разширяване на възможностите за икономическо развитие. Изправянето пред климатичните и екологични предизвикателства ще даде шанс на бизнесмените и обикновените граждани от двайсет и първи век да сграбчат това, което Пого[1] нарича непреодолими възможности, възможности, които надхвърлят всичко, виждано досега от човека.

Тази книга не се свени да прегърне тези възможности с оптимизъм и надежда. И ако се каните да махнете с ръка и да заявите, че моят ентусиазъм не е нищо друго освен налудничавите брътвежи на едно дете на шейсетте, ще побързам да ви припомня, че съм страстен капиталист, който е създал хиляди работни места и който е вдигнал с милиони долари стойността на своя капитал в полза на стотиците инвеститори на "Стоунифийлд фарм". Измервам прогреса с реални числа и с производствените активи в годишния баланс. Не проявявам голяма търпимост към многото говорене и нищонеправенето.

Моята гледна точка не е и продукт на политическите ми пристрастия. По-скоро е една практическа икономическа позиция, шлифована в продължение на десетилетия проби и грешки в нелекия ми път, по който от строител на ветрогенератори и протестиращ срещу ядрената енергетика се издигнах до изпълнителен директор на печеливша компания. И, най-важното, възгледите ми са облагородени от вдъхновяващите постижения на повече от дузина изключителни бизнесмени, чиито истории са събрани на тези страници.

[1] Герой от комикс със същото име, създаден през 1941 г. от Уолт Кели.