На 10 юни 1859 г., шест месеца преди Чарлз Дарвин да публикува "Произход на видовете", физикът Джон Тиндал представя серия от забележителни изследвания в Кралския научен институт в Лондон. Заседанието е председателствано от принц Албърт. Но нито той, нито Тиндал или който и да било сред отбраната публика би могъл да предположи до каква степен резултатът от експеримента му ще занимава света 150 години по-късно.

Този месец хиляди хора от целия свят, включително и много държавни глави, ще се съберат в Копенхаген, за да изработят споразумение за намаляването на емисиите в атмосферата на един невидим газ, без мирис - въглеродния диоксид. Въпреки усилията на водещи страни да "охладят" очакванията за изхода от конференцията срещата е спрягана за

А в сърцевината на конференцията са заложени резултатите от експеримента на Тиндал.

Историята започва още преди Тиндал, с френския гений Жозеф Фурие. Сирак, обучаван от монаси, Фурие става професор на 18 години, по-късно при Наполеон става управител на Египет, след което се връща към кариера в науката. През 1824 г. Фурие открива защо климатът на планетата е толкова топъл -

ако енергийният баланс се пресметне по една проста схема. Слънцето изпраща топлина, която Земята трябва да върне обратно в Космоса, но резултатът от тази проста сметка се оказва небалансиран. Фурие осъзнава, че газовете в атмосферата задържат слънчевата топлина. Той нарича откритието си l'effet de serre - парников ефект.

Тиндал е този, който пръв изпробва идеите на Фурие в лаборатория. Той доказва, че някои газове абсорбират радиационна топлина (или както се нарича днес дълговълнова радиация). Един от тези газове е въглеродният диоксид. През 1859 г. Тиндал описва парниковия ефект със следните ясни и стегнати думи: "Атмосферата допуска влизането на слънчевата светлина, но спира напускане й; в резултат на тази тенденция на повърхността на планетата се натрупва топлина."

През 1897 г. Сванте Арениус, който шест години по-късно получава Нобелова награда за химия, изчислява с колко ще се затопли Земята, ако се удвои въглеродният диоксид в атмосферата. Неговият отговор е 4-6 градуса по Целзий (малко повече, отколкото съвременните изследвания показват – 2-4 градуса).

Арениус не е бил обезпокоен от перспективата за глобалното затопляне. Може би защото е швед, той дори предлага запалване на въглищата в мините, за да се ускори затоплянето, защото смятал за добра идея един по-топъл климат. По времето на Арениус всичко това е било само теория, защото не е имало подходящи технологии, които биха доказали, че нивата на CO2 в атмосферата се повишават.

През 1950 г. Чарлз Кийлинг започва да измерва нивата на въглеродния диоксид с безпрецедентна точност в Антарктида и на о. Мауна Лоа в Хавай, далеч от всякакви източници. До 1960 г. той успява да докаже, че нивата на CO2 се покачват.

Няколко години по-късно, през 1965 г., първият от многото експертни доклади, изготвен за американския президент Линдън Джонсън, предупреждава за глобалното затопляне: "До 2000 г. нивата на въглеродния диоксид ще се покачат с 25%. Тези нива може да са достатъчни, за да доведат до промени в климата." През 1972 г. по-точна прогноза е направена от водещото научно списание "Нейчър" (Nature), според което температурите ще се покачат с половин градус по Целзий до 2000 г. През 1979 г. Американската академия на науките излиза с предупреждение за неизбежното глобално затопляне.

Не трябваше да чакаме до 2000 г., за да установим, че прогнозите са правилни. До 1980 г. измерванията на температурите от метеорологичните станции показват, че глобалното затопляне е неоспорим факт. През 1988 г. е създаден Междуправителственият панел за климатични промени към ООН (IPCC), за да анализира въпроса по-подробно. През 1992 г. в Рио де Жанейро, световните лидери подписаха историческо споразумение - Рамковатa конвенция на ООН за промените в климата (UNFCCC). Нейната цел е "да стабилизира концентрацията на парниковите газове в атмосферата на нива, които да предотвратят опасната антропогенна намеса в климатичната система".

За съжаление, малко е било постигнато за последните 17 г. Всъщност въглеродните емисии от изчерпаеми източници на енергия са се покачили с 40% в сравнение с 1990 г. Емисиите се покачват три пъти по-бързо от 1990 г.

от прединдустриалната епоха до 1990 г. и с още 0,3 градуса от конференцията в Рио де Жанейро. И продължават да се покачват.

Повечето страни са съгласни, че покачването на температурите трябва да бъде ограничено до два градуса. Но това е изключително трудно предизвикателство, след като емисиите от парниковите газове и наличността им в атмосферата се покачват в годините след Рио. Затова Копенхаген е толкова важен: това може да е последната възможност да се справим с климатичните промени, преди те да станат необратими.

Изследванията на Тиндал преди 150 години показват, че въглеродният диоксид задържа топлина и причинява затопляне. Преди 50 години измерванията на Кийлинг показват, че нивата на въглероден диоксид се покачват. Климатът на Земята се затопля, както бе предсказано. Колко още доказателства ни трябват, преди да започнем да действаме?

Текстът е предоставен от Project Syndicate.