Дискусиите, които в момента протичат в Копенхаген, определят съдбата на земния климат. Въпреки че мнозина от участниците осъзнават неотложността на въпроса, действията на много от тях предполагат, че подходът на традиционния бизнес модел ще оцелее. Но това няма да стане. Светът има нужда от решително скъсване с миналото, което трябва да започне сега.

За щастие имаме скорошни прецеденти за промени, които фундаментално промениха икономическия и политическия пейзаж, т.е. революционна промяна, предприета по мирен път и с ентусиазирана подкрепа на хората. Рухването на комунизма в Централна и Източна Европа преди 20 години и установяването на нови демократични политически системи с пазарни икономики беше точно такова решително и позитивно скъсване с миналото. Тези промени на режимите изискваха от хората да променят не само начина си на живот, но също така и своя темперамент. Екологичната революция, за която днес настоява светът – преход към нисковъглеродна глобална икономика и нисковъглероден подход в ежедневието – ще изиска подобна всестранна промяна.

Очевидно е, че такова сравнение търпи своите ограничения. Смяната на режима, която се случи в комунистическия свят, въведе добре известен модел (или поне така си мислехме), докато сега нямаме под ръка съществуващ модел за нисковъглеродна и все пак ефективна икономика.

Обширните промени в Централна и Източна Европа преди 20 години настояваха всички тогавашни политически и иикономически институции да бъдат изоставени, преправени или изградени наново. Беше необходима пълна смяна на обществения "хардуер". Но екологичната революция не се нуждае чак толкова от нови институции. По-скоро

(въпреки че ефективните "хардуерни" зелени технологии също са съществени).

Както видяхме в посткомунистическия свят, да промениш отношенията и нагласите е често най-трудният от всички проблеми. Хората бързо "прегръщат" формалната демокрация, но отнемат време толерантността и компромисът, които са в сърцето на демократичния политически процес, да пуснат корени. А именно тази промяна в умствените нагласи е нещото, от което днес се нуждаем най-много.

Все пак освен явните разлики между революцията през 1989 г. и зелената революция, която ще настъпи, съществуват удивителни прилики. Първо, ще е необходимо радикално изменение на особено сложните системи, за да се запази световния климат – също както преди 20 години бяха необходими промени изоснови в бившите комунистически държави. Второ, днешната криза трябва да бъде управлявана с мирни средства, което също беше наша цел през 1989 г., която се отрази в изунителната идея на дисидентите да сменят режима чрез преговори. На последно място, днес също всеобхватна промяна трябва да се случи за много кратко време, което опитът от 1989 г. ни научи, че е напълно възможно.

Методът на промяната, който тогава следвахме и който сега препоръчвам, изключва насилието и ограничава щетите. Инструментът за постигане на това беше и си остава предварителното съгласие по фундаменталните цели на промяната и по "пътна карта", която да води заинтерсуваните страни напред. Същността е в това, че решението да се извърши фундаментална промяна трябва да бъде взето и очевидно разяснено на всички участници в самото начало. Идеята за "реформиране" или адаптиране на

преди процесът да започне.

Унгария и Полша постигнаха споразумение по отношение на правилата за мирен преход чрез серия от преговори между управляващите комунистически партии и опозиционните организации. Това напомня на климатичните конференции – развити, развиващи се или бедни – сядат на същата маса и се опитват да се споразумеят върху общата цел: честен модел за намаляване на емисиите на въглеродния диоксид.

Хората в Централна и Източна Европа просто искаха демокрация и благоденствие, но елитът трябваше да успее да ги убеди да приемат многото непредвидими паралелни събития, което по никакъв начин не беше лесно. Подобни компромисни действия по въпросите на устойчивото развитие, мерките за ограничаване на потребелението и осигуряване на равенството ще изискат включването на всички заинтересувани страни, за да бъде получено тяхното одобрение. Това от своя страна подчертава огромната отговорност на онези, които са натоварени с ръководството и управлението на тези промени.

Въпреки че трансформацията не може напълно да бъде планирана предварително, настояването за определени ключови въпроси в самото начало е основно изискване. Едно такова изискване по време на промените през 1989 г. касаеше създаването на минимални като качество и количество институции, които да гарантират върховенството на закона: свободни избори, гражданска свобода и независима съдебна власт. Факторите, които оказват натиск за смяна на екологичния режим – климат, биоразнообразие и несправедливост, не могат да бъде управлявани отделно един от друг. Въпреки това един ключов компонент трябва да има приоритет: ограничаването на ефектите и адаптирането към климатичните промени.

* Ласло Шайом е президент на Унгария