Задоволяването на световните енергийни нужди е едно от най-големите глобални предизвикателства. Енергията се управлява лошо както на световно, така и на национално ниво. Фиаското на климатичната конференция в Копенхаген е само една илюстрация на това колко далеч сме от преминаването към една устойчива и сигурна система за енергийни услуги.

Енергийният сектор често играе главна роля в някои международни конфликти. Две трети от световните емисии от парникови газове се дължат на употребата на изкопаеми горива. Подновената надпревара за петрол предизвиква опасение от ново поколение геополитически конфликти. Световата икономическа нестабилност е тясно свързана с промените в цената на енергията. Икономическото развитие се определя от преодоляване на енергийната бедност, но все още над 1.6 млрд. човека все още нямат достъп до основни енергийни услуги.

Скоро стана ясно, че тези привидно различни въпроси, за икономическата стабилност и нестабилните цени на енергията, са колективна проява на една нефункционална енергийна система. На световно и национално ниво енергията все още се разглежда и управлява от гледна точка на енергийните ресурси, а не по отношение на енергийните услуги, които тези ресурси предлагат. Все още потребителите на тези услуги не проявяват интерес към източници за производство, транспорт, осветление, отопление и т.н. Съществуващата парадигма само затвърждава статуквото във време, в което се нуждаем от изключително гъвкава и бърза промяна.

На световно ниво една междуправителствена организация си постави преди време задачата да сглоби частите на енергийния пъзел. Сред тях най-видна е Международната енергийна агенция. Тя е създадена от петролните потребители през 1970 година в отговор на рекордното повишаване на цените от ОПЕК и ембаргото, което някои арабски страни, износители на петрол налагат. Тогава агенцията успява да създаде и система за наблюдение на петролните резерви на национално ниво, която да предотврати повторни кризи. С малък, но професионален персонал, агенцията скоро се превръща в основен източник по отношение на предоставянето на енергийна статистика и играе ключова роля в климатичния дебат.

Въпреки че претендира за това, организацията обаче не е толкова международна. Агенцията е основана от малко на брой заможни вносителки на петрол под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Членството в нея се ограничава до страни, участващи в ОИСР. Нарасналото търсене от страни, които не са членки на организацията, като Китай и Индия, подронва правото на агенцията да се представя и говори от името на вносителите на петрол. В началото на 90-те компетенциите на агенцията се разширяват и от началото на 1990 г. и се насочва към други сфери в енергийна политика. Някои от членките на организацията, водени от Германия, са недоволни от липсата на интерес по отношение на възбновяемите енергийни източници и създават Международна агенция за възобновяема енергия, чието членство е отворено.

Други подобни международни организации също се изправиха пред границите на възможностите си. Международният енергиен форум, които се започна като серия от срещи на министри, се зае да предостави общ форум за производителите на изкопаеми горива и потребителите. Досега той е предприел няколко полезни стъпки за стабилизиране на пазарите, но засега играе относително малка роля. Договорът за енергийна харта се провали, след като не успя да накара Русия да се включи в обща правна рамка за международния транзит на петрол и газ. Енергийното финансиране на международната банка също е насочено към изкопаемите горива, ограничени са опитите да финансира преминаването към нисковъглеродна икономика.

Създадоха се няколко мрежи и партньорства, за да запълнят пропуските в управлението на световната енергетика. Например сътрудничество за възобновяема енергия и енергоефектвност, една инициатива на Великобритания, се превърна в организация за подпомагане на тези дейности в много страни. Засега подобно инициативи са малко. Поне в близко бъдеще те няма да упражняват дейности на мащаби, които могат да насърчат премахването изкопаеми горива или да предоставят енергийни услуги на милиони нови потребители.

По подобие на други световни проблеми решението и на този зависи от капацитета и желанието на най-силните национални правителства да намерят начин да си сътрудничат. Недостатъците на системите на тези национални правителства ще направи подобни колективни дейности предизвикателство.

Всъщност в много отношения ситуацията се влошава. Последните две десетилетия защитници на приватизацията обещаха по-голяма ефективност и по-ниски енергийни цени, но провалът да се създадат подходящи правила в процеса на приватизация остави много страни със слабо и много корумпирано управление в енергийния сектор.

Освен това големите печалби при сегашната система и дълбоко вкоренени интереси ще срещне тяхната съпротива при трансформиране на енергийния сектор. Само пазарните механизми едва ли са способни да се справят с външни фактори като парниковите емисии и с задушаващия правителствен контрол над основни енергийни сектори. Ако смятаме да избегнем високата икономическа, стратегическа и екологична цена за недостатъците на тази система, се нуждаем от по-добра система и налагането на международно признати правила в сектора.