Една тройунция злато (31 грама) в момента се продава на пазара за около 1150 щатски долара. Еквивалентно количество платина струва 1450 долара. Високите цени стимулират разработването на повече мини, но не покриват "разноските" по опазване на човешкото здраве и това на цялата Земя.

Например хиляди деца в китайската провинция Хенан страдат от оловно отравяне, тъй като живеят до съоръжение, управлявано от компанията "Хенан Юганг Злато & Олово", един от най-големите минни конгломерати в света.

Но високите цени поощряват хората да извличат ценни метали и от вече съществуващи продукти, излагайки на опасност себе си и околните. Всъщност

и 5 унции платина за всеки тон мобилни телефони, които са депонирани на сметищата или изгорени. Други ценни метали, които се извличат от земята, включително индий, галий, паладий и рутений, се изхвърлят по същия начин както и останалите електронни отпадъци. Около 37% от световния добив на танталит идва от Централна Африка, където извличането му е свързвано с опустошителни войни и замърсяване на околната среда.

Може да се твърди, че изхвърлянето на високотехнологични електроонни отпадъци в сметищата е само друг начин за връщането на тези ценни метали в земята, където преди хилядолетия те биха се смесили с почвата като всяко друго вещество. Но заедно с ценните метали електронните отпадъци съдържат също така и потенциални токсични химикали като олово, живак, кадмий и противозапалителни ретарданти, съединени с бром (вещества, забавящи химичните реакции – бел.ред.). Като краткосрочна последица от използването на сметища, плитки изкопи и пещи, за да се отървем от опасните отпадъци, се явява освобождаването на вредни химикали, които влияят неблагоприятно върху екологичните процеси, дивата флора и фауна и човешкото здраве.

От повече от десетилетие съдържанието на ценни метали в отпадъците подхранва противоречива международна търговия с потенциално опасни материали и амортизирани електронни стоки, изнесени в страни, където трудът е евтин. Там перспективата за възстановяване на

и ефекта от хроничното им излагане върху здравето.

Разнообразието от национални и международни регулаторни политики, които вече съществуват или са в процес на разработване, всъщност задълбочават сериозността на ситуацията. Липсата на консенсус относно мащаба на проблема и пропуските в законодателството също разширяват пропастта, в която уязвимото население пропада, докато се опитва да свърже двата края, "миньорствайки" сред електронните отпадъци.

20-годишната Базелска конвенция се стремеше да е в крак с новите технологии, непредвидимите правни "вратички" и прикриваните икономически операции, включващи вредните отпадъци. В началото никой не можеше да предвиди, че след две десетилетия

който изисква местни решения.

Ако се намерят екологични решения на проблема с електронния боклук, ще е необходимо съвестно международно сътрудничество. Това е така, защото проблемът прониква в жизнения цикъл на електронните продукти - от изкопаването на суровите материали, през опасностите при производството и сглобяването на продуктите до тяхното депониране. В настоящия глобален пазар животът на един електронен уред може да включва съчетаването на труда и материалите на дузина и повече държави.

Повечето предложения за управление на овехтелите устройства попадат в две основни категории. Някои биха управлявали тези отпадъци чрез една от малкото високотехнологични топилни пещи, които могат да възстановяват ценни метали от изхвърлените уреди. Такава е "Юмикор груп" в Белгия, която се рекламира като най-голямото в света рециклиращо съоръжение за електронна скрап, мобилни телефони и лаптопи.

По различни причини не всяка страна може да си позволи да купи претопяващи съоръжения, които работят на нивото на "Юмикор". Затова тази стратегия ще изисква някои трансгранични прехвърляния на електронна смет. Основното предизвикателство обаче е трудното събиране на нежелани уреди от улиците, както и сортирането на събраните изделия за международни доставки и търговия.

Втората главна категория предложения е да се децентрализира рециклирането при запазване на влиянието върху околната среда на малокалибрени устройства на приемливо ниво. Всъщност това вече се случва чрез т.нар. индустрия на малките работилници в страни като Китай, Гана, Индия и Нигерия. В този случай се наемат зле оборудвани работници, които не знаят как да предпазят себе си и околната среда от вредното влияние на суровините, с които работят.

За да работят ефективно, производителите на електроника трябва да поемат някои отговорности като обучение на персонала при създаване на малки предприятия, които работят на регионално ниво. Отговорност трябва да има и при работата им с регулаторите, за да се осигури необходимата безопасност и методи за наблюдение на околната среда. В крайна сметка ефективните стратегии за наблюдение на отпадъците от електроника изискват разработването на местна инфраструктура, засилена координация с участието на обществото и международни регулации, които окуражават устойчиви производствени практики, без да "задушават" нововъведенията.