- В България схемата за търговия с емисии на парникови газове стартира за година на докладване през 2007 г., така че това беше първата година, в която ние се включихме в този процес. Общо взето, досега са минали две верификации – година на докладване 2007 и 2008. Предстои третата година – 2009.

 - Основно говорим за изчисления, а не за измервания. Поне аз нямам информация в някоя от инсталациите в България, пък и в световен мащаб, докладването на емисиите да се извършва на база измервания. Става въпрос за изчисления. Това, което всъщност правим, се базира на процедурите, разработени от колегите ни най-вече от Англия и Холандия. Тези процедури и този начин на работа са предмет на проверка от акредитационния орган UKAS – службата за акредитации на Великобритания. Те гарантират, че ние спазваме правилата, одобрени от тях.

Най-общо казано, ние се запознаваме с инсталацията по методика, която е описана и в българската нормативна уредба. Има няколко анализа на риска, след това подготовка на план за верификация. В него са описани в общи линии извадките, които трябва да проверим – като обеми и потоци от данни, които трябва да бъдат обхванати. Проверяваме дали фирмата е спазила плана си за мониторинг, който е одобрен от съответния компетентен орган. В България това е Изпълнителната агенция по околна среда. Така че ние проверяваме дали всички горивни потоци съответстват на описаните в плана за мониторинг, дали са ползвани данните, описани в плана, дали изчисленията са направени съгласно методиката, одобрена от Министерството на околната среда и водите. Така че става дума за входните потоци, описани в плана за мониторинг. Освен това проверяваме начина на изчисление на емисиите като крайна стойност.

 - При тях има общи елементи, но има и разлики спрямо Европейската схема за търговия с емисии. Механизмите по Протокола от Киото са три. Единият е търговията с емисиите, част от която е ЕСТЕ. Другите два механизма са проекти "Съвместно изпълнение" и проекти "Чисто развитие". Те се различават от европейската схема основно по това, че докато при ЕСТЕ на практика става въпрос за докладване на емисии, в случая в рамките на една година, при проектите "Съвместно изпълнение" и "Чисто развитие" става въпрос за докладване на редуцирани емисии в резултат на изпълнение на конкретни проекти. Тоест, ако при липсата на проект е трябвало да бъдат емитирани някакво количество емисии, с прилагането на проекта как са намалени тези емисии. Там става въпрос за докладване на редуцирани емисии и търговията е малко по-различна.

Ролята на верификатора в тези проекти е на два етапа. От една страна, той играе ролята на валидатор и след това на верификатор. Валидирането е процес, при който проектната документация се разглежда и на базата на утвърдени международни правила се одобрява, валидира или детерминира - термините са в зависимост от схемата. На базата на така одобрената методология на следващия етап съответната организация докладва редуцираните емисии и верификаторът прави нещо подобно както при ЕСТЕ – проверява данни и изчисления на редуцираните емисии.

 - Естествено, че не. Нашата репутация е такава, че не мисля, че някой ще се пробва. Тази година отбелязваме 250 години като класифициращо общество. Репутацията ни през това време, а през последните 13-14 години и в България, е наистина невероятно висока. Не биха пробвали при нас при всички случаи. Ако изобщо е възможно такова нещо да се направи, при нас не биха опитали.

Организациите, които се занимават с това нещо в България, не са много. За европейската схема те са десетина. За "Чисто развитие" няма как да се говори, защото той е за страна, подписала Анекс 1 от Протокола от Киото, която инвестира в друга, която не е подписала. В България това няма как да стане, тъй като е подписала Анекс 1. Акредитираните организации за "Съвместно изпълнение" на практика са три. Има още десетина, които са с т.нар. provisional (условен – бел. ред.) статус, тоест те са във финална фаза на получаване на акредитация - получили са писмо за одобрение и подкрепа по международните правила. Ние сме в такава фаза, що се отнася до "Съвместно изпълнение".

А за европейската схема организациите са десетина, връщам се на това, което започнах, и, общо взето, в бранша се знае кое как работи и се знае, че при нас се следват правилата. Мнението за нас е, че при нас се минава трудно. В смисъл, че ако проверката се прави за три дни, наистина се прави за три дни.

Имало е случаи, при които сме отивали да верифицираме докладите на инсталациите, които не представят пълния набор от документи и това се открива на втория ден. Няма как да представят тези документи. Ние им казваме, че не можем да верифицираме доклада. Дори не им начисляваме тази стойност. Имаме подписан договор, но не им начисляваме тези два дни, когато верификатори са били там, просто защото на нас не ни е целта да натрупаме евро или лев отгоре. Целта е да се свърши работата, и то точно така, както трябва да се свърши.

- Първата година беше доста трудничко, защото, грубо казано, никой не знаеше какво прави. Хората в изпълнителната агенция са минали обучения, но така или иначе инсталациите, които подлежат на докладване по ЕСТЕ, са много. Основно се е разчитало на коректността на подадената от инсталациите информация за изготвянето на плановете за мониторинг. Всъщност в тях имаше доста пропуски. Следващата година се създадоха малко трудности, защото минахме в периода на същинско действие на Протокола от Киото (2008 – 2012) и тогава правилата бяха малко сменени поради това, че европейската директива, на базата на която се издава българската методика, беше променена. Оттам също настъпиха малко затруднения и за инсталациите, и за нас, а също така и за компетентния орган – Изпълнителната агенция по околна среда. Трябваше да се издадат нови разрешителни, нови планове за мониторинг, които да съответстват на променената директива в съответните срокове, което се случи в рамките на годината. Имаше въпроси, които изискваха съгласуване с компетентния орган и от наша страна, и от страна на инсталациите. Но така или иначе плюсът в цялата история е, че агенцията подходи доста отворено към тези неща. Съдействат навреме, дори по телефон. Бих казала, че доста добре работим до момента.

 - На практика верификаторът контактува основно с технически лица, които са отговорни за събиране и обработка на информацията. В над 90% от случаите хората са си професионалисти. Дори да има някакъв пропуск, в момента, в който се отбележи къде какво би следвало да бъде направено, те реагират доста адекватно. Лично моят опит показва, че сериозни проблеми не сме имали. Особено с участие на тези три страни – верификатор, инсталация, която докладва, и изпълнителна агенция – общо взето, в голям процент от случаите сме стигали до решение, което не противоречи на правилата.

 - Ние играем роля на трета независима страна. На практика даваме препоръки, но те са чисто технически. Това е регламентирано в една от трите наредби, които регламентират този процес, и там доста ясно е казано докъде всъщност се простират нашите правомощия. Нашата организация специално се придържа към тези правила.

Новите инсталации, които ще влизат, трябва да поддържат активна комуникация с изпълнителната агенция, с министерство на околната среда, за да могат да се издадат едни адекватни документи. Всъщност следваме нормативната база.

- Да, извършваме сертифициране за системи за управление на околната среда по ISO 14001:2004. Две са основните причини, поради които фирмите търсят сертификацията. Едната е, защото самите фирми решават, че ще се сертифицират, тоест, че ще въведат такава система и ще подобряват представянето си по отношение на околната среда. Голям процент от тези случаи са клонове или представителства на международни компании, но има и български фирми естествено. Другата основна причина, поради която фирмите решават, че ще въведат такава система и ще я сертифицират след това, е, че някой им го иска. В голям процент от случаите това е условие по тръжни процедури, за да могат фирмите да участват, основно в строителния бранш и инфраструктурните дейности. Заради подобни тръжни процедури фирмите решават, че ще се сертифицират.

 - Когато става въпрос за обществени поръчки, досега основното изискване беше наличие на система за управление на качеството. По информация от наши клиенти все повече се оказва, че има условие за наличие на сертифицирана система за управление на околната среда и за сертифицирана система за безопасни условия на труд (OHSAS 18001:2007 – бел. ред.).

 - EMAS е друга система и до момента я няма в България. Това е Eco-Management and Audit Scheme, основана на една европейска директива. Има създадени процедури в България, но аз не съм чула за някой, който да е минал подобен одит в България. EMAS е доста близка като изисквания до ISO, но са различни неща.

Системата за управление на околната среда основно изисква влагане на ресурси. Но ползите за фирмата могат да се обвържат с подобряване на представянето по отношение на околната среда. Тоест, прилагайки такива мерки за намаляване на въздействието върху околната среда, може да се търси икономически ефект за организацията, която въвежда системата. Тоест има и ползи – например намалява количеството на изхвърляните отпадъци, намаляват разходите за тяхното обезвреждане, намалява употребата на природни ресурси, в това число индиректно – консумацията на електроенергия, газ и вода. Така спадат разходите за поддържане на дейността на фирмата.