Научната обосновка на климатичните промени е изпаднала в дефанзива през последните седмици заради грешка, която драматично преувеличи темпото, с което Хималайските ледници могат да изчезнат. Някои хора в медиите и скептично настроените към измененията в климата сякаш имат учебна практика по морфологичен разбор, анализирайки всяка запетайка и тире в оценъчния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change) от 2007 г.

Някои по-остри призиви дори отхвърлят климатичните промени като измислица наравно с компютърната грешка Y2K (несъстоялия се срив в компютърните системи при настъпването на новото хилядолетие – бел . ред.). В резултат обществото става все по-объркано докато непрестанното поставяне под въпрос на IPCC и неговият председател започва да прилича на

Наистина настъпи времето за преоценка на действителността. Правилно е да се посочват грешки, да се правят корекции и да се проверяват и препроверяват източници за точност и надежност. Вярно е, също така, че IPCC призна нуждата от още по-строги и прозрачни процедури по контрол на качеството, за да се намалят всякакви подобни рискове в бъдещите доклади.

Но нека също оставим на страна митът, че научната основа на климатичните промени се намира под повърхността и потъва бързо в море от лъжи.

За периода от 22 години IPCC привлече експертизата на хиляди от най-добрите научни мозъци, посочени от собствените си правителства, за да обясни сложността на развиващите се екологични събития и техните потенциални въздействия върху икономики и общества. Панелът се стремеше да предостави "идеалният" продукт от гледна точка на своя мандат, научна взискателност, взаимна проверка на работата и отвореност. Той постави на преден план знанието, но също така и пропуските в него, с езика на нашето разбиране за глобалното затопляне.

Докладът на панела от 2007 г. представлява най-добрата възможна оценка на рисковете, с която разполагаме,

в своята теза за скоростта на топене на ледниците в Хималаите.

Едно от твърденията, разпространявани напоследък, е, че IPCC търси сензации. Вероятно това е най-удивително, ако не и смешно твърдение. Всъщност панелът по-често е бил критикуван за това, че е твърде консервативен в своите прогнози, например за възможносто покачване на морското равнище през XXI век. Предпазливост повече отколкото сеназация е била ключовата дума за панела по време на неговото съществуване.

В своят първи доклад за оценка през 1990 г. IPCC заяви, че наблюдаваните покачвания в температурите са "до голяма степен съвместими с климатичните модели, но са и в същата величина като естествените вариации на климата". Във втората оценка от 1995 г. се казва: "Резултатите показват, че наблюдаваната тенденция в средните глобални температури през последните 100 години вероятно няма изцяло естествен произход".

През 2001 г. докладът свидетелства: "Съществуват нови и по-силни доказателства, че по-голяма част от затоплянето, което наблюдаваме през последните 50 години, се дължи на човешката дейност". До 2007 г. консенсусът достигна "голяма степен на увереност" (поне 90% шанс за правилност) в разбиранията на учените за това как човешката дейност карат света да се затопля.

Така панелът не изглежда като привърженик на нова религия, а като институция, която се стреми да сглоби, подреди и обясни един бързо еволюиращ научен пъзел, за който почти ежедневно се появяват нови парченца, докато други остават неразкрити. Така че вероятно истинският проблем, който не се пропуска, е, че от своето създаване

тъй като изправен пред затвърждаващия се и осъзнат факт: човечеството се е превърнало в значим фактор за промени в нашата планета.

Поразителните доказателства сега показват, че емисиите на парниковите газове трябва да достигнат пикова стойност през следващото десетилетие, ако искаме да имаме някакъв разумен шанс да задържим глобалното покачване на температурите до управляемо ниво. Всяко забавяне може да създаде екологични и икономически рискове в такава величини, с която е невъзможно да се справим.

Истината е, че светът ще трябва да направи преход към нисковъглеродно, ефективно откъм ресурси бъдеще дори да няма климатични промени. Имайки предвид, че населението на света е на път да се увеличи от 6 на 9 млрд, през следващия половин век, все пак ще трябва да подобрим управлението на нашата атмосфера, въздух, земи, почви и океани. Вместо да подценяваме работата на IPCC, ние трябва да подновим и удвоим нашите усилия в подкрепа на неговата гигантска задача да събере и сглоби науката и знанието за петия оценъчен доклад през 2014 г. Това, което е нужно, е спешна международна реакция на многото предизвикателства: енергийната сигурност, замърсяването на въздуха, управлението на природните ресурси и климатични промени.

Междуправителственият панел по климатичните промени е склонен да греши както хората, които го съставляват. Но той остава без съмнение най-добрата и солидна основа, която имаме, за да може общността от над 190 нации да реши най-важни настоящи и бъдещи глобални дилеми.