Хлябът е най-традиционната храна в света. Той се прави от брашно, което пък се прави от зърно. А от зърното се развива цяло растение, без да се добавя нищо, само климатичните условия трябва да са подходящи. Затова не е чудно, че то е толкова богато на хранителни вещества, но само ако е цяло. В хляба, който не е пълнозърнест, е премахнат зародишът, който съдържа много полиненаситени мастни киселини и витамин Е. И е премахната външната обвивка, която е богата на В витамини и всъщност представлява модерните днес трици, които са важни за храносмилането. Пълнозърнестият хляб има различна консистенция - хляб, който е мек като дунапрен и пухкав, не може да е пълнозърнест, това е просто бял хляб, боядисан в кафяво с меласа, кафе или с изкуствен оцветител. В днешно време хлябът е атакуван заради антиглутен манията, но глутенът се съдържа в пшеницата, не в ръжта, и все пак не всички сме алергични към него. Освен това процентно много намалява, ако хлябът е пълнозърнест, защото се съдържа в тази част на зърното, която остава в рафинираното (бяло) брашно.

Ръжта съдържа лизин-аминокиселина, необходима за човешкия организъм и затова е важна за вегетарианците, които не биха могли да си я набавят от месото. Подходящ е за хора, които не понасят добре глутена. Богата е на витамините В1, В2, B3, В5, В6 и В9 и на минералите фосфор, магнезий, калий, цинк, желязо и мед.

Много атакувана в днешно време, не трябва да забравяме, че пшеницата е най-традиционната култура по нашите земи. Докато "житената питка" е отишла "да си обиколи нивката", да видим какво има в нея освен "страшния" глутен. Влакна, манган, магнезий, витамини В1, В2, В3, Е, фолиева киселина, калций, фосфор, цинк, мед, желязо, селен. Оказва се, че както мазнините не могат да се разглеждат накуп, а трябва да се разделят на "добри" и "лоши", така и въглехидратите са различни и тези от пълнозърнестите източници регулират теглото, вместо да го увеличават, регулират нивото на естрогена и предпазват от рак на гърдата, от болести на храносмилателната система, от сърдечно-съдови проблеми, детска астма и диабет. Проучванията показват, че противораковият ефект на пълнозърнестата пшеница се дължи не само на ефекта на триците, но и на фенолите, съдържащи се в зародиша, и съветът на учения, провел едно от най-задълбочените изследвания по този въпрос, е да консумираме пшеничното зърно цяло, както и друга разнообразна растителна храна, защото "отборната" работа на фитохранителните вещества, които те съдържат, ни предпазва.

Само накратко за третия вид зърна. Белтъчините на слънчогледовото семе имат висока биологична стойност – по-богата от месото, яйцата или пилетата, а също са източник на други ценни хранителни вещества. Те лесно се смилат и усвояват от организма. Като източник на витамин D семената на слънчогледа са далеч по-ценни от някои рибни източници. Наличието на витамин F в семената ги прави отлично профилактично средство срещу редица заболявания, включително и рака. Те са продукт с богати растителни мазнини и витамините А и Е. Семената на слънчогледа са богати на магнезий. Той активира ензимите, които помагат на организма да използва енергията от храната. Подпомага контролирането на кръвното налягане, регулирането на телесната температура и киселинно-алкалното равновесие. В състава на слънчогледовите семки влизат главно ненаситени мастни киселини - линолова (50-65%) и олеинова (25-40%). Те водят до формиране на т.нар. добър холестерол, поради което са изключително полезни при сърдечно-съдови заболявания и повишено кръвно налягане.