Това е приказка за две страни – едната няма излаз на море, пустиня заема две трети от територията й, а количеството на валежите намалява. Другата е разположена близо до морското равнище, с милиони жители, които живеят на две тесни ивици земя и са зависими от милостта на мусоните.

Водата е живот. Звучи банално, но това твърдение никога не е било по-вярно. Особено днес, когато на Световния ден на водата по света все още има 900 млн. души без достъп до чиста вода.

Според някои предвиждания при повишение на световните температури само с 2% около

В тревожен доклад, публикуван миналата година от организацията "Спасете децата" (Save The Children), се твърди, че климатичните промени ще утроят броя на хората, засегнати от природни бедствия през следващите 20 години.

Но нека се върнем на първата от двете държави. В пустинната източна част на страната селяните са принудени да мигрират дори през границата, за да търсят вода за себе си и добитъка си по време на сухия сезон. Жените изминават все по-големи разстояния през пустинята, за да стигнат до поредица от големи ями, които местните са изкопали, за да уловят дъждовните капки. Но въпросните ями пресъхват бързо, а водата в тях така или иначе не е годна за пиене.

Организацията WaterAid работи с тези хора, за да им помогне да оцелеят през сухия сезон и през все по честите суши. За целта са използвани прости технологии, вдъхновени от опита на тамошните хора. Такива са резервоарите за дъждовна вода и микроязовирите. Пострадалите общности участват във всяка стъпка на процеса – от планирането до строежа и поддръжката. Хората си помагат сами, като поемат управлението на кладенците и сондите за вода и като се стремят да подобрят хигиената, за да се борят с болестите. Вождът на едно от селата говори философски: "Заедно можем да осигурим напредъка на нашата общност. С едната ръка трябва да пазим традициите си, но с другата трябва да посегнем към бъдещето."

Сега нека разгледаме другата страна, където проблемите са от различно естество. Прекомерното водоползване от реките и подпочвените води води до намаляване на запасите. Навлизането на солена вода в сладководните източници, естественото наличие на арсен, наводненията,

Болестите, причинени от замърсена вода, са често явление, а пречистването е скъпо.

Сладководните ресурси се влияят силно от колебанията на времето и климатичните промени. Преди няколко години наводнение остави столицата залята с отходни води за седмици. През сезона на мусоните хората, живеещи по несигурните пясъчни брегове на речните делти, често са принудени да изоставят жилищата си. Циклоните заливат цели села със солена вода и жителите им се изправят пред острата нужда да си набавят сладка за пиене. Ако се случи предвижданото повишаване на морското равнище, солената вода може да навлезе още по-навътре в сушата и да влоши положението. Големите приливни вълни причинени от бурите пък имат потенциала да разрушат водната инфраструктура в района.

Е, кои са тези две страни? В дадения пример става въпрос за Мали и Бангладеш, но тъжната истина е, че положението е еднакво тежко и в Буркина Фасо и Индия, в Нигер и Мозамбик, в Етиопия и Непал. И както често се случва в тези държави най-уязвимите – старците, децата и хората с увреждания – са най-засегнати.

Цялата несигурност, свързана с климата, прави снабдяването с вода и контрола на водните запаси още по належащи проблеми. По време на Световния ден на водата имаме възможността да променим живота на бедните, преди климатичните промени да са увеличили страданията им. Правителствата трябва да укрепят здравните, водоснабдителните и канализационните системи, за да се справят с очакваните последствия.

Знаем, че е възможно. Необходима е само политическа воля.