Лабораторията за изследване на генно модифицирани организми в природата към министерството на околната среда ще може да санкционира евентуални нарушители на ГМО-забраните едва след няколко месеца. Това стана ясно днес при откриването на лабораторията в сградата на Изпълнителната агенция по околна среда към министерството. Причината е, че тя все още не е акредитирана - в момента се подготвят документите за акредитацията, каза изпълнителният директор на агенцията Ваня Григорова. Преди да я получи, тя ще може само да констатира нарушения.

Лабораторията вече е поръчала реагенти за анализ на 6 вида растителни култури, сред които пшеница, рапица и ориз, каза шефът на звеното Весела Милкова. Те ще бъдат доставени до средата на май и тогава реално могат да започнат пробите в околната среда. Все още не са поръчвани реагенти за картофи, въпреки че преди няколко месеца на европейския пазар бяха разрешени за садене модифицираните картофи "Амфлора", казаха от ИАОС. "Бъдете сигурни обаче, че за всичко разрешено в Европейския съюз ще имаме кит", заяви зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева.

В екоминистерството вече има постъпили искания за пробонабиране и анализ на посеви в страната. Предстои да се уточни кои сигнали ще се проверяват, но по думите на Манева "няма да се тича след всеки сигнал". Граждани и фирми ще могат да поръчват ГМО-анализи срещу заплащане между 200 и 300 лева. До края на април на сайта на ИАОС ще бъде публикуван ценоразписът на лабораторията. Тя ще може да обработва до 96 проби дневно, а резултатите от анализа ще се получават до 3 дни.

На въпрос как е контролирано до момента спазването на ГМО-забраните, Манева отвърна, че и лабораторията за изследване на ГМО в храните към здравното министерство, която действа от няколко години, е можела да прави такива анализи. Проверки на посеви обаче досега не са правени.

Миналият месец с промяна в закона за модифицираните организми парламентът въведена пълна забрана за отглеждане и търговия с ГМО на територията на страната. Първоначално екоминистерството предложи действалите преди промяната в закона абсолютни забрани да отпаднат, с мотив, че европейското законодателство не ги допуска и изисква разглеждане на всяко заявление за опити, отглеждане или търговия с такива култури да се разглежда поотделно. След продължителни граждански протести обаче парламентът направи рязък завой, затягайки още повече забраните. Въпреки това до момента Еврокомисията не е отправяла критики към България по въпроса.