България трябва да отделя средства за научни изследвания и проучване на геологическите възможности за дългосрочно съхранение на отработеното ядрено гориво, обясни днес в София германският евродепутат Ребека Хармс, зам.-председател на групата на "Зелените" в ЕП. По думите й в момента страната няма нито финансова, нито техническа или научна подоготвка да изгради хранилище за дългосрочно съхраняване на използваното гориво, поради което го изпраща в Русия.

През 2011 г. вероятно ще бъде подписан договор между София и Москва, които ще определи графика за връщане на преработеното в Русия старо гориво на "Козлодуй" обратно в България, посочи експертът Петко Ковачев от партия "Зелените". Така около 2020 г. ще се наложи България да приеме обратно своите високорадиоактивни отпадъци, затова е добре отсега да се работи по въпроса. В момента обаче дългосрочно решение не е намерено в цял свят, подчертаха представителите на "Зелените".

"Никога не съм била против България да получи допълнителните 300 млн. евро, тъй като те ще предпазят от повторно пускане в "Козлодуй" на реакторите от 1 до 4" , каза Хармс. Литва и Словакия също са получили допълнителна помощ за затваряне на старите си ядрени мощности.

От обещаните от Европейската комисия пари около 180 млн. евро ще послужат за извеждане на ядрените мощности от експлоатация. През април комисията по околна среда в европарламента отхвърли предложението на Хармс останалите 120 млн. евро да бъдат използвани за проучване на възможностите за съхраняване на горивото в България и евентуална подготовка за строеж на хранилище. Хармс посочи, че повечето български евродепутати са атакували предложението й, защото нямат желание да работят за дългосрочно решение. Парите вероятно ще бъдат вложени в проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници. Подходът обаче е спорен, тъй като и досега част от средствата за затваряне на старите блокове на АЕЦ "Козлодуй" са били използвани в тези две сфери, вместо цялостно да се реши въпроса с ядрените мощности и отработеното гориво.