И така. По протежението на бул. "Цветан Лазаров" са се ширнали стотици панелни блокове с разноцветна изолация и фасади, надраскани със свастики, петолъчки и закани към евреите. Ако се съди по надписите в квартала (по които не бива да се съди), патриотите, или "националистите", както сега е модерно да се наричат, са мнозинство, но въпреки това паметникът на Димитър Списаревски, разположен на едноименния булевард, пустее. Между блоковете се вият добре познатите улици с надупчен асфалт и разбити тротоари, а в зависимост от сезона съкварталците ми са принудени да прескачат калните локви или да се пазят от праха. На удобните за целта места са изникнали купчини боклук, които някои хора за благозвучие наричат незаконни сметища. Изоставените складове, халетата, служили за кой знае какво навремето, детските градини, училищата и, разбира се, панелните блокове – всичко е издържано в най-добрите традиции на соца. Очаквано местата за паркиране не достигат, така че

Като всеки голям квартал и "Дружба" има своето пазарче, има и нещо по-добро – цяла зеленчукова борса. Разни хора от разни краища на България се опитват да продадат стоката си - едни слушайки музика, други дремейки върху купчините зеле. Атмосферата много наподобява това, което в някои български градове наричат чаршия. Въпреки близостта на борсата печенето на чушки и варенето на буркани пред блоковете се практикува рядко, макар че кризата може и да промени това. Естествено не липсват новите сгради от стъкло и големите хипермаркети, в които хранителните продукти с растителна мазнина от другия край на света, на които отново за благозвучие казват сирене, постоянно са на промоция. С две думи - обикновено софийско жк.

За радост обаче и за разлика от много други райони на столицата в "Дружба" зелените площи все още не са станали жертва на "инвеститори". Поне засега. Вярно, в голямата си част те са неподдържани пущинаци и тревясали междублокови пространства, но тук-там се виждат и добре оформени градинки. Голяма част от въпросните пущинаци се намират по протежението на бул. "Цветан Лазаров". Навремето народната власт вероятно е планирала да застрои местността, но днес само отделни развалини напомнят за тези намерения. Като изключим няколкото промишлени сгради, мястото си остава все така свободно. Хората от квартала често разхождат кучетата си там, а когато времето позволява, из тези дружбенски ливади се разхождат възрастни хора, които берат гъби и шипки. В гъсталаците живеят всевъзможни видове птици и кой знае още какво. Сред зеленината има дори малко езеро. Е, добре де, "езерото" всъщност представлява заблатен изкоп, от който стърчи арматура, полагана много отдавна, но поне жабите се чувстват като у дома си.

В "Дружба" има дори няколко парка, които естествено са в лошо състояние, но по-добре лош парк, отколкото никакъв. Най-запомнящ се е паркът на края на квартала. През него минава река Искър, но мястото е толкова запуснато, че на места съвсем е подивяло. Само асфалтовите алеи и шумовете напомнят на минувача, че се намира в пределите на града. През 2007 г. голяма част от тополите в парка бяха отсечени, уж за да се строи нещо на тяхно място. Строеж така и не се появи, но три години по-късно огромните трупи изгниват там, където са паднали, и някои от камарите са станали опасни. Част от неотсечените дървета пък са изсъхнали, от някои висят счупени клони, но никой не идва да ги отреже. Голяма част от парка е заета от обраслите с елши блата, които се простират по бреговете на реката и редовно биват заливани. Блатата съвсем спокойно можеха да минат за някоя защитена местност, ако ги нямаше всичките боклуци наоколо. Но какви боклуци само има там! Целият асортимент, който предлага Искъра - разбирай всевъзможни опаковки, гуми, хартия и т.н. плюс

И все пак природата, изглежда, не дава пет пари, защото в реката все още има риба, а наоколо се навъртат щъркели и диви патици. Искърът продължава да тече покрай ТЕЦ "Изток", а там още от същото – боклуци и гъсталак. Този път пейзажът се разнообразява от развалините с неизвестен произход и шума от машините, които обслужват централата. Близо до въпросния ТЕЦ свършва територията на квартала, а също и цивилизацията. На такива закътани места човек си дава сметка защо преди време бяха избрали софийските квартали за декор на една световноизвестна постапокалиптична компютърна игра (играта е "Халф лайф 2", а причината крайните квартали на българската столица да попаднат там е главният й дизайнер Виктор Антонов - софиянец, който на 17 години е емигрирал във Франция).

Освен гледки "Дружба" предлага и уникална атмосфера. През април и май например гостите на квартала могат да се почувстват като на село, защото иззад някой блок със сигурност ще ги лъхне миризмата на прясно окосена трева. Могат да наблюдават как семейство товари тревата в каруца, за да я отнесе в някой от близките софийски квартали, където чака добитъкът. Преди време малките теленца и майките им пасяха направо между блоковете, но по неизвестни причини говедото вече е изчезнал от територията на квартала вид. Селската нотка като че ли си е съвсем на мястото, защото само преди няколко десетилетия там, където са днешните блокове, е имало други блокове... с царевица и жито. Наблизо са и Горубляне, Герман и Лозен, където животновъдството и земеделието все още са добре развити.

Не са изчезнали и бездомните кучета, макар всяка поредна общинска администрация да декларира, че се бори с проблема. Може би когато одобрят София за домакин на олимпийски игри, общината ще се справи с четириногите. Остава ни да се надяваме.

Софиянци свързват езерото в "Дружба" най-вече с традицията за ваденето на кръста на Богоявление. Найлоновите пликчета между тръстиките, бутилките, старите дрехи, съмнителният цвят на водата и забраната за къпане създават впечатлението, че там едва ли има някакъв живот. Първото впечатление обаче е измамно. Освен жаби в езерото има риба и то не малко, ако се съди по броя на дребосъците, криещи се в крайбрежните водорасли. Заключение, което се потвърждава и от факта, че в почивните дни ентусиасти (големи ентусиасти) седят по бреговете и се опитват да уловят нещо. Върховен хищник в езерото, изглежда, са червенобузите костенурки. Не е известно колко от бившите домашни любимци обитават водоема, но като се имат предвид размерите на някои от тях, животът им никак не е лош. Когато видиш как

по дъното, няма как да не си помислиш, че напук на всичко животът винаги намира начин да оцелее. Въпросната форма на живот, както е известно, е вносна и е доста пробивна, поради което преди няколко месеца столичната инспекция по околна среда например започна акция по събиране на нежеланите от стопаните си костенурки. Пуснат в тукашна среда, този инвазивен вид бързо би избутал местните си братовчеди от биологичната им ниша.

На високия източен бряг на езерото са кацнали две църкви, а зад тях няколко редици малки спретнати къщурки с розови храсти в дворовете – същински квартал в квартала. Тук пасат вече споменатите коне. Тук живеят и голяма част от ромите в "Дружба", които, както на повечето места, са изолирани в своеобразно гето. Ромите като че ли отговарят за почистването на целия квартал. Рециклирането например е тяхна грижа – схемата с цветните контейнери така или иначе не работи и голяма част от нещата, които стават за преработка, се извозват с каруци, а не с камиони. Тук, както и на повечето места, ромските "включвания" очевидно са останали само на хартия.

Това съвсем накратко представлява "Дружба". Вярно, кварталът може да изглежда много по-добре, но, от друга страна, той не се различава особено от почти всички останали софийски квартали. И надали за всички неуредици са виновни само софийските кметове. Да, общината отговаря за дупките и определено може да си върши работата по-добре, но виновна ли е, че госпожата от блок двеста и... си изхвърля рибешките кости през прозореца?