Година след началото на проекта за опазване на царския орел и ловния сокол на Българското дружество за защита на птиците е трудно да се каже, че наблюденията са обнадеждаващи. Tя показва, че една голяма част от грабливите птици загиват още през първата година от живота си. От седемте, на които през миналата година са били поставени предаватели, само две са живи в момента – София и Топола. Останалите пет – Дарик, Мара, Борил, Перун и Дора, са загинали при различни обстоятелства или са в неизвестност.

Царският (наричан още кръстат) орел и ловният сокол са едни от най-редките птици както по света, така и в България. Двата вида са на ръба на оцеляването в българската природа - така Светослав Спасов от Българското дружество за защита на птиците обяснява нуждата от подобен природозащитен проект. И двата са включени в Червената книга и са защитени от европейското и българското законодателство. В България са останали между 25 и 30 двойки царски орли и под 10 двойки на ловния сокол. Този орел се е запазил единствено в районите, където има по-слабо човешко присъствие и влияние, като Сакар и Западна Странджа. Известни са 20 гнезда на двойки царски орли.

По всяка вероятност заетите от ловния сокол територии са между 9 и 11. Нито едно гнездо обаче не е доказано, което затруднява изключително опазването и грижата за този вид. Подобно на другите видове соколи ловният сокол не строи собствени гнезда, а заема гнездата на други видове - гарван, сива врана, обикновен мишелов, а понякога и на царски орел, бял щъркел и други. Понякога използват поставени изкуствени гнездилки на електрически стълбове. Това е нова стратегия, която позволява на сокола да гнезди в нови територии, иначе недостъпни за него заради липсата на подходящи места за мътене, казват експертите.

Проектът "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата "Натура 2000" в България" се осъществява от дружество за защита на птиците (БДЗП). Той цели да предотврати изчезването на ловния сокол от България и да увеличи с 20% националната популация на царския орел. Проектът, финансиран по програма LIFE +, е първият мащабен проект в България за защита на тези два застрашени вида грабливи птици. Той ще продължи пет години – до 2013 г., и обхваща десет региона в страната, които са част от мрежата защитени зони "Натура 2000". Това са Понор планина, Врачански балкан, Централен Балкан, Средна гора, Сините камъни – Гребенец, Каменски баир, Бесапарски ридове, Сакар, Западна Странджа, Мост на Арда.

През първата година от проекта орнитолозите са поставили седем сателитни предавателя на млади царски орли. Трансмитерите се поставят от БДЗП две или три седмици преди да излетят малките. Те са снабдени със слънчев панел, който зарежда предавателя и се поставя в специална "раница". Устройството по думите на Спасов не затруднява движението на орлетата. Сателитното проследяване помага да се получат възможно най-пълни и точни данни за навиците, да се набележат и премахнат потенциалните заплахи за орлите. То дава и ценна информация за начина на живот на младите птици, за важните за тях места, където те се събират и ловуват. Чрез сателитната телеметрия екипът на дружеството е открил и два нови района в страната, където има струпване на млади птици – Бесапарските ридове (северно от родопския масив между Пещера, Пазарджик и Стамболийски) и Сливенското поле. Това според експертите се дължи на наличието на достатъчно храна за грабливите птици. Проследяването на орлите обаче се оказва скъпо удоволствие. Един трансмитер струва 3000 евро, сериозна тежест в бюджета на проекта се оказва и абонаментът за сателитната система, обясняват още от природозащитната организация.

Характерно за тези орли е, че мигрират само младите птици. Те остават в гнездовия си район до втората половина на септември - края на октомври. След това мигрират на юг, където условията са по-благоприятни – климатът е по-топъл и неопитните птици намират храна по-лесно. Това са онези екземпляри, които не са достигнали полова зрялост (което става между третата и петата година). Възрастните птици имат постоянни обитания и обикновено използват едно и също гнездо в продължение на няколко години.

Скитанията на младите птици все още обаче не са добре проучени, допълват от БДЗП. Затова и от дружеството се надяват, че именно сателитното проследяване ще им даде повече информация за миграцията и опасностите на "скиталчеството" им. Оказва се, че освен заплахите в страната грабливите птици са изправени и пред сериозни такива зад граница. Сателитните наблюдения помагат на екипа да открие и предпочитаните от младите орли места в Турция. Тъкмо там са загинали няколко от орлетата – единият е бил отровен, друг е бил застрелян, а трансмитерът на трети просто спрял да излъчва и птицата потънала в неизвестност. В един конкретен район се наблюдава и сериозна смъртност, посочва Спасов. От дружеството са започнали сътрудничество с Birdlife – Турция, с цел да намалят смъртността. С помощта на турските си колеги българските орнитолози са поставили още два предавателя на орли в южната ни съседка.

Основните заплахи за царския орел и ловния сокол са свързани с човешките дейности. Човешката дейност е причина за унищожаването на много от естествените местообитания на птиците и за драстичното намаляване на броя им в районите, които обикновено обитават. Проблем за увеличаването на популацията на грабливите птици е също бракониерството и безпокоенето на двойките в периода, когато отглеждат малките, поставянето на отровни примамки за диви животни, отсичането на дървета, където гнездят птиците, и развитието на интензивно земеделие – неотдавна имаше поредни случаи на отровени от пестициди пернати. Фактор за намаляването на числеността им е и отмирането на традиционни в миналото занаяти като пасищното животновъдство, които не само не пречат, а дори помагат за опазването на ловните територии на двете птици и за запазването на предпочитаната от двата вида храна - лалугера.