- Дойдох, за да представя възможностите на биотехнологиите в земеделието. Една от основните области, за която ме помолиха да говоря, е това как биотехнологиите могат да осигурят инструменти за адаптиране към измененията в климата и смекчаване на ефектите от тези процеси.

- Обясних им, че селското стопанство само по себе си допринася много за парниковите газове, които причиняват климатичните промени. Чрез новите биотехнологии можем едновременно да намалим количеството генерирани парникови газове и да помогнем на земеделието да се адаптира към климата, особено към неблагоприятни въздействия като засушаванията. Това води до нужда от пестене на вода; приспособяване на посевите към периферни територии, а не тези с най-добри земеделски качества, и постигане на по-голяма ефективност при използването на торове. Идеята е да отглеждаме културите с минимално количество синтетични химикали. Биотехнологията има потенциала да направи всички тези неща за селското стопанство.

- Това е една от технологиите. Важно е да знаем, че биотехнологиите представляват цял набор от инструменти, а не една-единствена технология. Много хора мислят, че това означава само генно инженерство. Всъщност ние модифицираме земеделски растителни култури повече от 10 000 години. Съвременните посеви, които ползваме, нямат нищо общо с дивите си разновидности, от които са произлезли. С модерните технологии като трансгенните растения, т.е. генното инженерство, но и използването на генетични маркери, наистина можем да бъдем по-ефективни и тези култури ще могат да растат по много по-устойчив начин. Важно е да запомним, че това е част от цялостна, холистична методика за модифициране на растенията. Не става дума просто да вкарваме нови, модифицирани гени. Трябва да гледаме към всички технологии.

- Да, всъщност мисля, че органичното производство и биотехнологичното земеделие са не само напълно съвместими, но и допълващи се. И двете са "зелени" технологии. До известна степен отделянето на органичното земеделие като нещо различно е изкуствена дихотомия. Органичното биопроизводство е философия, практика, метод за отглеждане на посеви, който всъщност не се отнася до самото растение. В тесен смисъл биотехнологичните култури могат да се отглеждат по органичния метод. Просто някои фермери предпочитат да не го правят. Разбирам ги – те имат пазарни ниши, към които искат специално да насочват произведенията си. Това е икономическо решение и няма нищо общо с екологичната и биологичната сигурност на храните. Право на фермера, разпознато от ЕС, е да произвежда културата, която иска, без да оказва въздействие върху съседите си.

- Не е така. Спомнете си, че решението принадлежи на биофермерите, а не на хора, които произвеждат биотехнологични култури. Фермерите са решили, че не ги искат.

- Нека ви разкажа за него. Пърси Шмайзер твърдеше, че неговата рапица е била заразена с биотехнологична рапица, съдържаща ген, който издържа на хербициди. Пърси си потърси правата в съдилища на всички възможни нива в Канада и се провали. Защото при проверката беше установено, че 90% от неговата реколта била устойчива на хербициди. Дори аз не съм толкова добър растениевъд, за да постигна това нарочно. Той се опита да докаже, че вятърът е довял семена от преминаващи наблизо камиони. Но данни от компаниите показаха, че камиони не са преминавали край полетата му на разстояние по-малко от 15 мили. Въобще да не говорим, че това може да стане случайно. Няма абсолютно никакъв начин това да е било замърсяване. В крайна сметка той си призна, че умишлено е търсил устойчиви семена. След като изгуби всички дела, той се обърна към Върховния съд, позовавайки се на канадския закон за интелектуалната собственост, който няма нищо общо с безопасността или влиянието върху околната среда. В закона пише, че висши организми не могат да се патентоват. Съдът реши, че растението само по себе си не може да бъде патентовано, но генът в него може. Интересно е да се отбележи, че хората, които свидетелстваха срещу Пърси Шмайзер, не бяха представители на компаниите, а неговите съседи, от които беше крал семена. Това е истинската история на Пърси. Не сте я чували, нали? Признавам, че той е умен човек и умее да представя добре своята версия.

- Не съм запозната с подробностите, но е много важно модерните биотехнологии да се поставят в някакъв контекст. Както споменах, отнело ни е 10 000 години, за да създадем днешните посевни култури, а техниките за това не са достатъчно регулирани. Много по-агресивна технология например е размножаването чрез радиация. Впрочем обичате ли спагети?

- Спагетите и подобните им тестени изделия се произвеждат от твърда пшеница, която е облъчена с радиация, за да мутира. Така се модифицират гените, които произвеждат глутена, от който пък се добиват белтъчини и скорбяла, за да се подобрят спагетите. Пшеницата е обработена с радиоактивния мутаген кобалт-60, но в крайна сметка не се знае къде точно се проявява мутацията. Това е правено през 60-те години в Италия. Всички спагети, които консумираме днес, са на основата на онези пшенични семена, които умишлено са подтикнати да мутират. Този метод не е бил нито регулиран, нито тестван. Никой обаче не се разхожда, светейки в тъмното, заради това, че е ял спагети. Няма доказателства, че технологията е вредна.

Ще ви дам друг пример за разпространена, но неизпитана практика. Аспержите, с които се храним днес, се наричат свръхмъжкари (super-males). Причината е, че се използва само мъжката хромозома от растението. Това е много добър начин за търсене на рецесивни (скрити) гени, които при нормални условия са маскирани от други гени. Учените са използвали химикал, който да удвои броя на хромозомите, за да могат аспержите да се развиват нормално. Никъде не се вижда маркер, който да показва, че растението е било генетично модифицирано, въпреки че на практика то е било модифицирано с тази технология от 70-те години, която също не е тествана.

Една компания, която се свърза с нас, искаше да произведе домати с много добри характеристики. "Дейвис" притежава най-голямата банка за генетичен материал от домати в света. Намерихме идеалния за фирмата сорт диви домати. Той обаче имаше и такива характеристики, които определено не искахме – беше токсичен, а и не много плодороден. Доматите са част от семейство Картофови, които имат отровни представители. Трябваше да се размножат 12 поколения чрез кръстосване на хибрида с оригиналното растение родител, за да постигнем желания фенотип. Гените, които предизвикват отделянето на токсина, все още са вътре, но не се проявяват в поколението. При биотехнологиите ние просто "изключваме" въпросните гени. Така че получихме абсолютно същия резултат, без да правим кръстоски с отровното растение. Кой според вас е по-безопасният начин?

- Не, точно това не се случва. Веднъж учени направиха експеримент, в който сложиха ген в ягодите, които да ги направи устойчиви на измръзване. Ягодите така и не бяха пуснати на пазара, но този ген може да бъде взет от растение. Той кодира мембранен белтък, който предпазва клетъчната мембрана от осмотичен стрес. Може да се използва или този, или другият от рибата. Просто рибният ген е по-лесният начин, но погледнато отстрани, разлика няма.

При традиционното отглеждане радиационната мутагенеза и кръстосването с диви видове винаги ще има разлики между растението родител и потомството. При биотехнологиите потомството прилича повече на родителя, отколкото при който и да е друг метод. Единствената разлика е в гена, който искате да присъства в новото поколение. Правили сме такова нещо с картофите, за да ги подобрим и направим по-хранителни. След това направихме анализ на обмяната на веществата чрез възможно най-модерните техники. Нашият модифициран картоф приличаше повече на оригиналния сорт, отколкото който и да е от картофите, отглеждани по традиционния начин. Всъщност имаше по-голяма разлика между картофите, отгледани в различни региони, отколкото между биотехнологичния картоф и неговия "родител". Така че има много по-голямо разрушаване на гени при традиционното отглеждане, особено при радиационната мутация, отколкото при съвременните технологии.

- Не. Предимство на биотехнологиите е, че чрез тях могат да се върнат стари биологични разновидности насред сегашните монокултури. Ако може да отглеждаме повече растения за храна на по-малко площ, ще останат повече диви територии, а оттам и по-голямо биоразнообразие. С методите на органичното и конвенционалното земеделие, основано на използване на все повече и повече химикали, не можем да изхраним шестте милиарда обитатели на планетата. С тези методи е възможно да нахраним 3-4 млрд. души. Но ако засаждаме растения с висока хранителна стойност, които дават голяма реколта на относително по-малки територии, ще има много повече място за биоразнообразието. Това ще позволи да се засеят наново стари сортове, които в момента не се отглеждат, защото например са податливи на болести. Така че вместо обширните полета с монокултури, можем да разполагаме с много голямо разнообразие и да използваме много по-богат генетичен материал, отколкото сега.

С поставяне на един или два гена в организма всъщност се постига по-голяма ефективност при опазване на биоразнообразието. Със сигурност ще има земеделски стопанства и ферми, които ще се развиват интензивно, но те ще имат нужда от още и още площ, за да произвеждат повече храна, докато новата технология ще освободи много земи.

- Не виждам проблем в органичното земеделие като пазарна ниша, но смятам, че трябва да разгледате всички възможности. Всъщност предвиждам, че до десет години със сигурност ще имате производители на биологични и органично чисти растения, които възприемат биотехнологиите като още един начин за "зелено" производство. Предвиждам това, защото не е рационално, възможно и устойчиво в дългосрочен план да не се възползвате от технологиите. Защото органичното производство няма да може да посреща нуждите. То е идеална пазарна ниша, в която има голяма възвращаемост, но не е устойчиво и не предоставя висока норма на добив и хранителна стойност. Дългосрочно погледнато, биоземеделието е изкуствена система на произвеждане.

Някои от най-лошите токсини на света са естествени. Според европейските регулации зърното не може да съдържа микотоксини над определен праг. Това са гъбички, които могат да предизвикват хидроцефалия, рак на черния дроб и други заболявания. Единственият начин да се справите с тези гъбички е да ги третирате с фунгициди, които от своя страна са едни от най-вредните пестициди. Ако използваме биотехнологии, наличието на микотоксините спада с 90%. Затова питам защо не бъдем разумни, защо не използваме най-добрите възможни семена и да ги отглеждаме органично? През последните 10 години наблюдаваме огромно намаляване на количеството синтетични химически продукти, прилагани в биотехнологичното земделие. Спестени са стотици милиона тонове пестициди.

- Валидността на интелектуалната собственост трае не повече от 20 години, след което няма да се плаща нищо допълнително. Съществуват различни опции - със сигурност ще бъдат представени нови сортове, които ще са по-скъпи. Щом срокът на патента изтече, както е при лекарствата, всяка компания от бранша ще може да произвежда дадения тип семе. Патентите са хубаво нещо, защото позволяват на хората да развият технология или лекарство, а след 20 години то се явява принос към общото благо. Ако нямаше патенти, никой не би се захванал с изследвания, разходите за които са огромни. Никой не би имал стимул да прави нещо, ако не го предпази с патент за известен период.

Причината, поради която хората предпочитат да плащат технологичната вноска, е, че по този начин те пестят пари. Например фермерите, които отглеждат устойчива на хербициди соя, реализират по-висок добив, с който се изплаща патентната такса. Имат и печалба.

- Ако запазите семената си и на следващата година ги използвате наново, както казвате, ще загубите реколтата след година или две. Трябва да ги кръстосате с други сортове, за да възстановите хетерозисния ефект на висок добив. Хибридните поколения трябва да се кръстосват с растението родител. Това е много просто правило при отглеждането на земеделски култури. Ако не разбирате това, явно е, че не сте експерт.

- Технологиите, за които споменах и по които са отглеждани растителните култури през последните 100 години, въобще не са тествани. Биотехнологиите са били изпитвани в продължение на 79 години. Всяка нова разработка преминава през 35 теста – от хранителна безопасност до екологично влияние. Едно от най-големите изследвания по темата е направено в Европа по рамковата научна програма през 2001 г. 400 научни екипа от целия Европейски съюз са направили преглед на влиянието на ГМО през последните 15 години. Заключението е, че поради стриктните регулации биотехнологиите са по-безопасни от която и да е друга система за производство на храни.

Друго изследване, което буквално излезе преди няколко часа, показва, че при обикновеното кръстосване на два сорта се получават промени в над 600 гена, което е много пъти повече от промяната чрез биотехнология.

---