Четири вида лешояди са обитавали българската природа до средата на миналия век - белоглав, египетски, черен и брадат. Днес вече тук гнездят само два от тях – белоглавият и египетският (който е емблемата на Българското дружество за защита на птиците), при това популациите им трайно намаляват. Черните и брадатите лешояди могат да се видят изключително рядко и само като единични екземпляри. България не е изключение с тази негативна тенденция – чудатите птици са изчезнали почти навсякъде в Европа. Изключение в днешно време прави само Испания, която приютява около 90% от всички лешояди на Стария континент. И тъкмо оттам в бъдеще могат да дойдат птиците, които да възродят двата вида в България.

Планът за реинтродукцията на пернатите е на природозащитната организация "Зелени Балкани". Той вече започна с проект за възстановяване на популацията на белоглавия лешояд в България, който също се финансира по европейската програма Life +. Тези птици са избрани, защото са индикаторен вид за това дали едно място е подходящо за лешояди по принцип, обяснява Ивелин Иванов от "Зелени Балкани". Ако проектът успее, това ще означава, че и изчезналите два вида отново ще могат да се приспособят тук.

Престоят на птиците във волиерата зависи от възрастта им, казва още Иванов. Там птиците се отглеждат до достигане на полова зрялост, тоест докато навършат три-четири години. За да е успешно едно освобождаване, са необходими поне 6-7 птици или достатъчно, за да се сформира една колония. В противен случай има опасност несемейните групи да се присъединят към колоните в съседни на България страни, например Турция или Сърбия. От Испания вече пристигна първата група от 18 лешояда. Грабливите птици са разпределени в четирите части на парк "Централен Балкан". Следващата пратка се очаква да се получи в края на юни. До момента не са освобождавани птици с изключение на няколко експериментални пускания на единични екземпляри. От "Зелени Балкани" се надяват да сформират група за първото пускане на колония през септември тази година.

В проекта е включено и маркиране, и проследяване на лешоядите с радиопредаватели, проучвания и анализ на поведението на птиците, изграждане и поддържане на площадки за изкуствено подхранване, поставяне на изкуствени гнезда, създаване на хабитатни модели на лешоядите и на видове, с които те се хранят. На младите птици се поставят пръстени и "крилометки" (маркиране с номера, което може да се види отдалеч при наблюдение на птиците). Маркирането на птиците е важно за мониторинга на видовете и разкрива важни аспекти от биологията им, обясняват орнитолозите. То дава богата информация за вида – за миграционния му път, за начина му на хранене, място на гнездене и отглеждане на малките, пределна възраст в природата и проблеми при оцеляване. Събраната информация се използва при планирането на природозащитни дейности и опазването на видовете. На три или четири от лешоядите ще бъдат поставени и сателитни предаватели, които ще позволяват постоянното им следене.

Причините за намаляването на популациите са доста. Една от основните причини за изчезването на двата вида – брадат и черен, както и за драстичното намаляване на останалите два вида европейски лешояди са мащабните кампании за регулиране числеността на вълците и лисиците още през 50-те години на миналия век. За целта тогава са били използвали стрихнинови примамки. През 80-те години е проведена нова "война" с хищниците и тогава са били използвани предимно упойващи вещества. В днешно време основните проблеми пред тези птици са безпокойство, бракониери, нарушаването и унищожаването на местообитанията, изчезването на традиционното пасищно животновъдство и др. Сред "модерните" заплахи за лешоядите са и вятърните паркове, смятат природозащитните организации.

Въпреки че използването на отрова е забранено със закон, реално заплахата остава и до днес. За разлика от орлите, където опасността от отравяне не е чак толкова голяма, при лешоядите един инцидентен случай може да доведе до смъртта на цялата колония, посочва Ивелин Иванов. Причината е, че птиците са "социални". Лешоядът кръжи около трупа на животното, докато не се събере цялата колония, която може да достигне до 30 - 40 индивида. Именно заради това използването на отровни примамки все още остава един от основните рискови фактори. Една от целите на проекта е тъкмо премахването на тази практика за намаляване на популациите на дивите животни. От природозащитната организация предлагат безплатна алтернатива на стопаните в ключови за лешоядите райони. Това включва раздаването на каракачански кучета или купуването на т.нар. електропастири - огради, по които минава слаб ток, който гони хищниците.