Кестените, някогашният символ на столицата и прякор на софиянци, от години боледуват. Хилядите дървета, които дават естествения облик на някои от най-красивите и спокойни кътчета в забързана София, страдат от паразитиращ по листата им молец. Преди месец природозащитници и граждани обявиха война на насекомото, като използват срещу него естествения му... нагон. Но преди да се втурнем към решението на проблема, нека първо видим как става така, че посред лято листата на конския кестен придобиват златисто-кафеникав цвят, характерен за есента...

на молците датира от зората на демокрацията в България. Листоминиращият молец се появява за пръв път още през 80-те години в района на Охрид, откъде идва и научното му име Cameraria Ohridella. Оттам в началото на 90-те той се пренася в България. Плъзва из целия континент и стига чак до Великобритания. Установено е, че за една година може да измине повече от 40 км.

"Cameraria Ohridella е може би един от най-добре проучените видове дребни пеперуди в Европа поради проблема, който създава повсеместно", обяснява доц. Румен Томов от Лесотехническия университет. Молецът пречи на фотосинтезата на дърветата. Листата потъмняват, изсъхват и окапват, защото в тях се загнездват ларвите му, които се хранят с растението и впоследствие снасят нови яйца. Молецът може да се възпроизведе до четири пъти в годината. Засегнатите от насекомото растения растат бавно и залиняват преждевременно.

Кестените в Борисовата градина например, които са садени през 60-те сега би трябвало да са в разцвета на силите си – да пречистват въздуха на пълни обороти и да абсорбират шумовото замърсяване в центъра на столицата. Паразитът ограничава тези екосистемни функции на дървото, а те не биха могли да бъдат изпълнявани пълноценно от млади фиданки. Да не говорим за естетическата им роля в градския пейзаж. Освен това ядката на кестена намира приложение във фармацията. Тези причини ни карат да смятаме за важно опазването на по-старите екземпляри, обяснява Христо Йорданов, потомствен градинар и основател на фирмата за озеленяване "Вашият градинар", който инициира гражданската кампания "Да спасим в суматохата кестените" заедно със списание "Осем" и Столичната община.

за ефективно справяне с тази "напаст Божия" е, като се събират изпопадалите заразени листа, а не се оставят да гният около дървото. Те са превъзходна среда за развъждане на молеца, обяснява градинарят Христо. Според Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), което също е партньор в кампанията, в 1 килограм шума могат да се развият до 80 000 от яйцата на молеца. Затова шумата трябва да бъде зарита на педя под земята, което ще умъртви молците. За съжаление досега в София това не е масова практика. Ако общината поеме ангажимент да почиства земята под короните на кестените, популацията на молеца ще спадне значително. Последното потомство за годината няма да може да преживее зимата.

Птиците също могат да помогнат в борбата с вредителя. Синигерите и кълвачите се хранят с насекомите, които паразитират по големите дървета. Само едно семейство големи синигери поглъща годишно около 75 килограма вредни насекоми, сочат данните на БДЗП. Синият синигер също е много лакома птица. Когато храни малките си, той прелита с храна до гнездото си около 650 пъти на ден.

Във Фрайбург, Германия, учените са установили, че синигерите целенасочено търсят листоминиращият молец, за да хранят пиленцата си. "В периода, в който отглеждат малките си, синигерите хващат до 500 ларви на молеца дневно", разказва Мартин Лезер от службата "Паркове и строителство" в германския град. От БДЗП се надяват, че повечето граждани, активни в кампанията, ще чуят апела им да се поставят повече къщички за птици в софийския лес.

Друг начин за борба с паразита е да се инжектира химикал в дървото, който да отблъсква молците. Практиката е разпространена в Италия и Австрия, но според Христо е скъпа и крие рискове за здравето на хората и околната среда.

Кампанията по спасяването на софийските кестени започна в края на май от Борисовата градина. Средството, на което градинарят и съмишлениците му обаче залагат, хитро използва естественото привличане между мъжките и женските насекоми. Христо собственоръчно изработва капани за мъжки молци от пластмасови бутилки, в които поставя концентриран феромон от женското насекомо под формата на хапче. Правят се процепи на бутилката, през които привлечените мъжки да влизат. Бутилката се пълни с вода до самия процеп, така че влетелите насекоми да се намокрят и удавят. Феромонът е напълно безопасен за хората и околната природа. Хапчето трябва да се презарежда в бутликите няколко пъти през годината, защото изветрява.

Градинарите поставиха 132 феромонни капана на застрашените дървета в Борисовата. Имат амбицията да продължат да го правят и на други места в града. Те подчертават обаче, че без участие от страна на повече граждани общо 7-те хиляди кестена остават застрашени.