Изкушени от геоинженерството
Нека да сме наясно: предизвиканото от човека глобално затопляне е нещо реално. В резултат на всичкия въглероден диоксид, метан, сажди и други вещества, които ние, хората, изпускаме в атмосферата всяка година, през последния половин век средните глобални температури се повишават.
| Изкуствени вулкани и дървета ще охлаждат Земята Учени ще "наторяват" океана с желязо, за да спасят климата Съветник на Обама предлага изкуствени дървета срещу СО2-емисиите |
За разлика от въпросите, свързани с климатичните промени и техните последствия, на които могат да отговорят учените, това, което ние можем да направим, зависи от ценностите ни, т.е. от това, което е важно за нас. Възможностите, които можем да използваме поотделно или в комбинация, са: 1) да не правим нищо (сегашният отговор на предизвикателството); 2) смекчаване на последствията (намаляване на емисиите на парниковите газове); 3) опити за адаптиране към текущите промени в климата; и 4) геоинженерство.
Ако сте голяма нефтена или въгледобивна компания, ще изберете да не правите нищо. Ще продължите да печелите колкото се може повече пари, докато потребителите на вашите продукти
използват атмосферата като канализация
без да плащат за това. Бихте плащали на PR aгенции и всякакви шарлатани, за да объркате обществеността за научните факти и да продължите постарому, както правят цигарените компании, когато стане дума за безопасността на пушенето. Всъщност ще използвате някои от техните агенции и шарлатани.
Ако сте като мен – искате да сведете до минимум вредата за хората и всички други живи същества на Земята, тогава ще изберете смекчаването, а където е възможно – адаптацията. Колкото до геоинженерството, все още не разполагаме с достатъчно информация, за да решим, но предварителните изследвания показват, че то създава повече проблеми, отколкото разрешава.
Съществуват две основни, но и твърде различни дейности, които могат да бъдат наречени геоинженерство. Първата, намаляването на въглеродния диоксид, предвижда премахване от атмосферата на основния газ, който причинява глобалното затопляне. Това по принцип е добра идея, но досега е твърде скъпа технология. А и никой не е измислил система, която впоследствие да изолира газа и да не допуска обратното му навлизане във въздуха.
Предложенията в тази насока включват изкуствени дървета, които използват химикали, за да улавят CO2, а след това компресират газа под земята или под океанското дъно; засаждане на бързорастящи дървета, след което биват погребвани под земята;
"наторяване" на океана с желязо
за да се стимулира растежа на планктона, които поглъща CO2, а след това потъва на дъното. За последната идея не е доказано, че работи, и може сериозно да увреди океанските екосистеми. По първите две обаче се работи.
Другата геоинженерна концепция, т.нар. управление на слънчевата радиация, предвижда охлаждане на Земята чрез огледала в Космоса; впръскване на сол в облаците, за да бъдат по-ярки и способни да отразяват по-добре лъчите обратно в Космоса; изпълване на стратосферата с облак от серни окиси, подобен на тези от вулканичните изригвания. Но именно изригванията на вулканите ни показват, че докато облак в стратосферата може да охлади планетата и предотврати топенето на ледовете и покачването на морското равнище, той също така ще разруши озоновия слой и ще предизвика регионални засушавания.
Управлението на слънчевата радиация в стратосферата може да създаде други проблеми. Този метод няма да спре окислението на океаните. Още повече - няма начин как да решим каква точно трябва да е температурата на Земята.
Чия ръка ще завърта на термостата?
Какво би станало, ако Русия и Канада поискат планетата да е по-топла, а потъващите острови в Индийския и Тихия океан искат да е по-студена? Какво би станало, ако технологията се използва за военни цели или голяма транснационална корпорация сложи ръка върху нея? Ще се радвате ли, ако вече няма синьо небе (а хубави жълти и червени залези) и не може да наблюдавате Млечния път? Ако по някакъв начин загубим желанието или средствата, с които да поддържаме облака в стратосферата, температурите ще скочат рязко, много по-бързо, отколкото се покачват сега.
Всички тези съмнения подчертават нуждата от още проучвания. Нуждаем се от количествено измерване на ползите, рисковете и цената на геоинженерните решения, за да ги сравним с ползите, рисковете и цената на другите възможности. Така можем да направим информирано решение. Ограничаването на соларната радиация може да се окаже необходимо в критичен за планетата момент – да кажем, че продължаващото затопляне бързо ускори топенето на ледовете и покачването на морското равнище или пък засили емисиите на метан и CO2 от топящата се тундра, което от своя страна ще ускори самото затопляне.
Геоинженерството обаче не е магическо решение за глобалното затопляне. В момента то изглежда дори още по-опасно.
Трябва да удвоим усилията си, за да прехвърлим нашите икономики в един поствъглероден свят, позволявайки на милиардите хора без адекватен достъп до храна, вода и образование да подобрят живота си. Ако можем да сложим цена на заплахите за планетата от сегашните въглеродни емисии, това ще отвори огромни икономически възможности. Щом правителствата започнат да тласкат света в тази посока, имаме добри шансове да спасим планетата без геоинженерство.
*Алън Робок е професор по метеорология и директор на центъра за екологични прогнози в департамента по естествени науки на университета "Рютгерс", Ню Джърси. Текстът е предоставен от Project Syndicate, 2010, www.project-syndicate.org