Загадката на затоплящите се океани
В далечната мразовита бездна на дълбоките океани температурите бавно се покачват. Уж неголяма, разпределена сред огромните пространства на дълбините, промяната е значителна – тя допринася за повишаването на морските нива и вероятно предизвестява по-големи въздействия върху човечеството и планетата.
И докато учените все още не са сигурни дали затоплянето се дължи на промените в климата, те се мъчат да разберат какво точно се случва. Слоят, започващ на 2 километра под повърхността, съставлява около половината от Световния океан и играе ключова роля в регулирането на климата на планетата.
"От около десетилетие нашата представа е такава, че дълбоките океани са доста стабилни и нещата там не са се променили особено", казва океанографът Стив Ринтул от австралийския държавен научно-изследователски институт "CSIRO". "Това, което се промени през последното столетие, е ,че предприехме мерки, за да покажем че има промени в дълбокия океан, които включват мащабно затопляне на най-дълбоките слоеве на океана" заявява Ринтул пред "Ройтерс".
Водата се разширява, когато повиши температурата си и това, заедно с топенето на ледниците и полярните шапки, е главна причина за повишаването на нивото на океана.
Моретата общо се повишават с около 3 милиметра на година, но някои изследвания предполагат че през 2100 тяхното покачване ще бъде с около 1 метър. Ако това наистина се случи, нискостоящите брегови линии ще бъдат залети.
"Парниковият ефект е изключително важен, тъй като за последните 50 години, около 90% от излишната топлина, акумулирана от земята, сега се намира в океана" казва Ринтул. Морските дълбини поемат около 10 до 20%. Учените смятат, че излишната топлина се задържа от парниковите газове, натрупани поради животновъдството, обезлесяването и изгарянето на изкопаеми горива.
По-топли води
Най-сериозното повишение на температурата в дълбокия океан е засечено близо до Антарктида и Северния Атлантически океан. Това са двата региона, където много студена, солена вода се спуска от повърхността към дълбините. Това движение подпомага циркулацията на теченията в световния океан, които регулират климата - мекото време в Северна Европа например се дължи на такова течение.
Водата, която потапя части от Антарктида, се насочва на север и се разпръсква в различни океански басейни. Нейното изкачване до повърхността може да продължи векове.
"Ние наблюдаваме затопляне. Осъзнаваме този феномен от век, може би два.", казва Грегъри Джонсън, океанограф от националната администрация на САЩ по въпросите на океана и атмосферата (NOAA).
Той разяснява и трудностите в изучаването на смазващите дълбини, при които малък брой учени могат да взимат проби всяко десетилетие, предприемайки скъпи експедиции. "Когато правим тези измервания, ние спираме кораба на желаното място, където потапяме инструмента до дъното, след което го изтегляме обратно. Това наподобява пресичане на океана на бавен ход, тъй като прекарваш повече от половината от времето си на място, докато сондираш", коментира океанографът.
По думите му, наблюдаваното затопляне в дълбините на Антарктическия океан е около 0.03 градуса по Целзий на всеки десет години. То може да изглежда нищожно, но всъщност представлява огромно натрупване на енергия, посочва Джонсън. Сравнено със световното енергийно потребление, количеството енергия, натрупано в дълбокия океан е с 3 пъти по-голямо. "Тя се равнява на около четири бомби, силни колкото хвърлената над Хирошима, избухващи на всеки 5 секунди, или по пет сешоара за всички 6.8 милиарда души на планетата, които да са включени постоянно" каза той.
Въглеродно влияние
Някои области, като Южния (Антарктическия) океан са сравнително доста изследвани. И това, което са открили учените е обезпокоително.
Водата, която се стича в океана от Антарктида е по-сладка и поради това с по-ниска плътност. Не е ясно дали това няма да доведе до трайни промени в дълбоките океански течения. Промени в посоката и силата на ветровете пък могат да изкарат дълбоките води, богати на въглероден двуокис, на повърхността.
Океаните са основна "въглеродна яма", всмукваща големи количества от главния парников газ, въглеродният двуокис, включително около четвърт от емисиите от човешката дейност.
В океаните е складиран 50 пъти повече въглероден двуокис отколкото в атмосферата и най-много от газа се съдържа в средните и дълбоки слоеве.
.
"Има огромни количества въглерод във водите на дълбочина под 2 000 метра", обяснява Бернадет Слоян от отдела за морски и атмосферни проучвания на CSIRO. А промяната в температурите променя способността на водата да улавя и задържа като резервоар въглеродния двуокис.
Емисиите на човечеството от изгарянето на фосилни горива са около 6 милиарда тона въглероден диоксид годишно, нищожна част от количествата в междинните и дълбоки слоеве на океана, оценявани на 38-40 трилиона тона.
В момента, въпреки че океанът по естествен път освобождава въглероден двуокис с издигащите се течения на Антарктика и някои части на тропиците, той като цяло поглъща много повече, отколкото излъчва.