Банките се отдръпват от мръсните индустрии
Взривяването на планински била за добиване на въглища в Апалачите или изпускането на милиони тонове въглероден диоксид при извличането на нефт от пясъци в Албърта са сред най-големите индустриални дразнители на природозащитниците в Северна Америка. Но тези дейности са също така законни и доходоносни. За все повече банки обаче това не е от значение, пише New York Times.
Вестникът разказва как след години на юридически усложнения заради екологичен безпорядък и повишена критичност на банките, които финансират най-мръсните индустрии, няколко големи кредитора се изправиха срещу дейности на промишлеността, които смятат за рисковани.
Последният пример е свързан с банковия гигант Wells Fargo, който миналия месец окачестви
разрушването на планини от минната индустрия като "противоречива дейност,
предизвикваща сериозни притеснения". Банката заяви, че участието й в компании, прилагащи тази практика, е "ограничено и ще бъде бъде преустановено".
Wells Fargo e отпуснала 78 млн. долара за минни компании от 2008 до април на тази година, сочат данни на природозащитната организация Rainforest Action Network. Въпреки че е малък играч в този сектор, промяната в политиката на банката следва подобни промени през последни две години. Прекратяване на кредити за фирми, рушащи планини, или изискване на по-строги мерки за безопасност са предприели Credit Suisse, Morgan Stanley, JPMorgan Chase, Bank of America и Citibank.
Базираната в Лондон HSBC ограничи връзките си с някои производители на палмово масло, чието производство често е
причина за обезлесяване в развиващите се страни.
Холандската Rabobank изисква от кандидатите за финансиране на петролни и газови проекти да изпълнят списък от 9 екоизисквания, включително подобряване на екологичните показатели и опазване на водите.
В някои случаи измененията в политиките представляват опит за подобряване на зеления имидж в области, в които банките имат незначителни интереси. В тези случаи компаниите, ангажирани в спорни практики, обаче могат да намерят средства от другаде.
Въпреки това банковите анализатори смятат, че разгорещеният дебат около климатичните промени, въпросите за качеството на водата и други екологични съображения принуждават кредиторите да правят много по-трудни решения къде и на кого да дадат заем.
"Едно е, ако вашият потенциален кредитополучател изхвърля цианиди в някоя река", коментира Карина Литвак от инвестиционната фирма F&C Investments. "Но ако изпускат въглероден диоксид във въздуха, което не е на всяка цена незаконно – какво правиш тогава? Банките са в затруднение, защото се конурират за бизнес възможност и ако бъдат прекалено придирчиви, рискуват друга банка да се възползва от тази възможност."
Рисковете, свързани с околната среда, се появяват в полезрението на финансовите институции през 80-те и началото на 90-те години, когато съдилищата започват да
вменяват отговорност на банките за замърсяващи заводи,
федералните фондове за почистване на замърсени терени и други проблеми, чиято поява в една или друга степен е била улеснена от тяхното финансиране.
Сега все по-осезаемото присъствие на въпроси като глобалното затопляне, добива на петрол и газ, ядрената енергетика, топлоелектрическите централи, битумните пясъци, строежа на нефтопроводи и язовири, проблемите в горите и земеделието тласкат кредиторите в нови територии.
По цял свят банкери и лобисти за екологични регулации се опитват да измислят и приложат доброволни стандарти. Citigroup, JPMorgan Chase и Morgan Stanley например помогнаха в написването на т.нар. "Въглеродни принципи", чиято цел е да се уеднаквят методите за оценяване на "вълердоните рискове при финансиране на електроцентрали".
"Гледаме от много по-близо на по-широк спектър от
проблеми, част от които дори не са обхванати от държавното законодателство",
обяснява Стефани Рико, говорител на екологичното звено към Wells Fargo.
Промяната в инвеститорите изпраща "ясен сигнал, че минните компании, рушащи планински масиви, са рискови и че другите банки също трябва да са нащрек", допълва Ребека Тарботън, изпълнителен директор на Rainforest Action Network. По думите й затрудняващият се достъп до капитали ще усложни финансирането на минната индустрия, която взривява американските планини заради стремежа на бизнеса да осигури евтина енергия за икономиката.