Ледът на Арктика – пред рекордно топене

През следващите няколко дни ледената покрива над Арктика може да се стопи до безпрецедентен минимум. Всяка година сезонът на топенето продължава до средата на септември. Тогава полярната шапка се свива до най-малката си площ, преди отново да започне да нараства, припомня американският национален център за информация относно снега и леда (NSIDC) към Колорадския университет.
Прогнозата на метеорологичния център стъпва на сателитни измервания от миналия месец, когато е било регистрирано едно от рекордно малките количества лед над Северния полюс. Тогава покривката е била 5.98 млн. кв. км – с близо 1.7 млн. по-малко от средното за периода от 1979 до 2000 г. По-малко лед през август е имало само през 2007 г. На 3 септември пък снежната покривка е била под сезонния минимум за 2009 г., отбелязвайки третата най-малка площ, засечена от изкуствен спътник.
Причината за затоплянето и последвалото топене е интересно явление в атмосферата. Миналия месец повишеното въздушно налягане над северната част на морето Бофорт и пониженото налягане от сибирската страна на Арктика замениха бурното и хладно време, което е преобладавало през юли. Атмосферният феномен, известен като двуполюсна аномалия, издърпал по-топли южни ветрове в морето Бофорт и Чукотско море, където температурите били над средните за август. При двуполюсната аномалия ветровете отнасят сняг и лед от замръзналите повърхности.
Учените от NSIDC отбелязват, че през август ледената шапка се е разтваряла в океана със скорост
55 000 кв. км на ден, приблизително площта на половин България.
Според архивите през предходните десетилетия това се е случвало по-бавно.
Паралелно проучване на екип от американски и холандски изследователи пък показва, че темпът на стопяване на покривката на Гренландия е два пъти по-бавен от първоначалните предвиждания, съобщи научният сайт ScienceDaily.com. На основата на данни от два сателита същото заключение е направено и по отношение на Западна Антарктида. Оттук покачването на океанското равнище също не е толкова рязко, колкото се смяташе доскоро.
С отдръпването на ледената шапка на Арктика все повече изпъкват корпоративните и геополитическите интереси (виж карето) в региона. Северните морски маршрути (западен – над Гренландия, Канада и Аляска и източен – по протежението на руския бряг на Баренцово море, край Сибир и Далечния изток) някога са били напълно недостъпни за мореплавателите. Днес те са почти лишени от масивни ледени препятствия, което ще даде възможност на пътешественици и търговци да направят
пълна околосветска обиколка през Северния океан
В момента две експедиции са се наели с това предизвикателство – тази на норвежеца Бьорге Оусланд и една, изпълнявана от руската яхта "Петър I".
Надпреварата за достъп до ресурси е другата възможност, която се отваря пред бизнеса заради топенето. Преди няколко седмици шотландската компания "Кеърн енерджи" (Cairn Energy) обяви, че е намерила природен газ под океанското дъно край западните брегове на Гренландия. Откритието предизвика радост сред гренландците, които се надяват въглеводородните суровини да привлекат все повече инвестиции, писа "Гардиън". Петролни компании като "Шел", "Ексън" и "Шеврон" също очакват да започнат работа в региона. Правителството не се свени да дава разрешителни за проучвания и добив на нефт и газ въпреки протестите на международната организация "Грийнпийс". Зелените активисти блокираха една от платформите на "Кеърн енерджи" дни след обявяването на ценното находище. Заради рисковете на дълбоководния добив природозащитниците се опасяват от нова нефтена екокатастрофа с мащабите на тази в Мексиканския залив.
Водите отвъд северната полярна окръжност вероятно пазят 90 млрд. барела суров петрол, т.е. около една трета от запасите на Саудитска Арабия, показват изчисления на американската служба за геоложки проучвания (USGS).
Териториални диспути в Арктика: На 2 август 2007 г. руска експедиция за първи път спуска подводница до дъното на океана под Северния полюс. Екипажът забива руския флаг и взема водни и почвени проби за анализ. Целта е да се подкрепят руските претенции към нефтените и минерални залежи в Арктика срещу американските и канадските интереси. Дания и Канада спорят за арктическия остров Ханс с площ малко над 1 кв. км. Островът се намира в пролив между Северна Америка и Гренландия. Датското правителство поставя свои знамена там през 1984, 1988, 1995 и 2003 г. Канада официално протестира. През юли 2005 г. канадският министър на отбраната Бил Греъм прави необявена визита на остров Ханс по време на арктическата си обиколка, което предизвиква нова дипломатическа свада. През септември 2005 г. правителствата достигат до споразумението, че границата минава приблизително по средата на миниатюрния остров. САЩ и Канада спорят за част от морето Бофорт по линията на границата между канадската територия Юкон и американския щат Аляска. Канада оспорва самия юридически статут на Северозападния морски път с аргумента, че той е част от вътрешните й води. САЩ го смятат за международен пролив, което означава, че чужди кораби имат правото да преминават транзитно през него. През април Норвегия и Русия подписаха споразумение за учредяване на т. нар. сива зона в Баренцово море с предполагаеми находища на природен газ и нефт. Двете страни получават приблизително равен достъп до рибните и нефтените ресурси на зоната. |