През последните месеци компаниите в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) сякаш се интересуват повече от това какви регулации подготвя държавата, отколкото от собствените си бизнес начинания. Причината са два дългоочаквани документа, които трябва да внесат яснота в отрасъла.

През лятото министерството на икономиката представи националния план за развитието на ВЕИ, който очертава как България ще увеличава зелената енергия през следващото десетилетие. Страната има ангажимент да достигне 16% дял на екоенергията в потреблението си до 2020 г. и Брюксел изисква всяка от страните членки да представи такъв план. Заради забавяне министерството прати документа в чернова - без изготвена екологична оценка и без одобрение от правителството.

Скоро ще бъде представен и подготвяният от около година нов закон за ВЕИ и биогоривата. Очаква се той да отговори на проблемните въпроси за присъединяването на екоцентралите към мрежата (формално то е задължение на държавата и електроразпределителните компании, но по ред причини се бави), за стимулите за производство на екоенергия (преференциалната цена) и за облекченията за най-малките централи (индикациите са, че те най-сетне ще бъдат въведени).

Държавата и бизнесът имат различни виждания как да се развива зелената енергетика оттук нататък. Министерството на икономиката, енергийният регулатор (ДКЕВР) и Националната електрическа компания, от една страна, и консултантите и инвеститорите, от друга, предлагат различни и понякога взаимно изключващи се решения.

Като прибавим и интересите на потребителите (по-ниски цени, по-сигурни доставки), ситуацията все повече започва да прилича на тази с колата от баснята за орела, рака и щуката. Такъв конфликт предизвика например предложението за създаване на териториален план за разпределение на екоцентралите в страната.

Идеята накара бизнеса да говори за унищожаване на конкуренцията и централно планиране в социалистически стил. Поставянето на ограничения по места е предпазна мярка срещу претоварване на електромрежата и надуването на спекулативен балон, отвърнаха обаче институциите.

По данни на НЕК досега са заявени няколко хиляди мегавата зелени централи, от които поне половината вероятно са фиктивни. Собственици на земя правят проекти и кандидатстват за присъединяване само за да увеличат цената на имотите си.

В националния план икономическото министерство заложи на идеята за търгове за присъединяване на ВЕИ към мрежата. Така според ведомството ще се регулира инвеститорският интерес в райони със слаба електрическа мрежа. НЕК и електроразпределителните дружества трябва да организират търгове за зоните с твърде много инвеститорски заявки, непосилни за капацитета на мрежата. Победител ще е този, който предложи най-ниска цена за включване към преносната или разпределителната система.

Бизнесът остана недоволен - мярката би обезсмислила действащите стимули за ВЕИ - преференциалните изкупни цени и приоритетното свързване към мрежата, изтъкнаха асоциациите за вятърна и за слънчева енергия. Освен това е дискриминационна, заявиха организациите.

Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев обаче защити търговете, като разграничи ВЕИ от конвенционалните централи. За последните няма смисъл от наддавания за свързване, защото те не са интересни за инвеститорите, отбеляза Семерджиев. Слънцето и вятърът са национално богатство и трябва да се разработват чрез търгове и концесии подобно на полезните изкопаеми, коментира и енергийният консултант от фирма "Юкономикс" Николай Минков.

Част от предприемачите заявиха, че такива конкурси са предпоставка за конфликт на интереси. Причината е, че електроразпределителните предприятия като ЧЕЗ и ЕВН имат дъщерни фирми за производство на зелена енергия.

Друга идея за ограничаване на спекулативните заявки е инвеститорите да плащат финансова гаранция за проектите си, която да е процент от инвестицията.

Присъединяването е особено сложен проблем за НЕК в Североизточна България, където са съсредоточени повечето вятърни паркове. По думите на Ангел Семерджиев преди 10–15 години нито една енергийна система не е била развивана за ВЕИ и сега трябва да се реагира адекватно на прехода към нисковъглеродни технологии.

Предизвикателство са вариациите в слънчевата активност и силата на вятъра например, които изискват балансиращи мощности като газови централи, които да реагират при спад на напрежението. Скоро НЕК ще представи пред енергийния регулатор десетгодишна стратегия за развитие на мрежата, която трябва да включва планираните инвестиции в увеличаване на капацитета.

Преди време от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) поискаха в новия закон за ВЕИ да влязат и финансови гаранции за поддържането и разширяването на електрическата система. Без такива гаранции екоцентралите нямало да могат да работят с пълния си капацитет, дори да са присъединени навреме.

Допреди година въпросът за преференциалните цени предизвикваше остра полемика между държавната администрация и бизнеса, но информацията за последния проект на закона за ВЕИ, с която "Дневник" разполага, показва,че някои основни спорни моменти са преодолени. Цените, на които се продава екоенергията, ще бъдат равни на моментната цена, определена от ДКЕВР, и ще важат за целия срок на договора (25 г. за слънчеви паркове и 15 г. за вятърни и водноелектрически централи).

Това искане поставиха преди година бизнес асоциациите. Енергийният регулатор ще може да намалява или увеличава цената за всички нови мощности. Корекцията ще зависи от наплива – ако има заявки за включване на зелени централи над определен праг, новите играчи ще продават на по-ниска цена.

Обсъжда се и вариант в този случай да важат пазарните цени. При недостиг на проекти, които да помагат за достигане на 16-процентната цел за дял на чистата енергия, ДКЕВР може да привлича предприемачи с по-високи тарифи.

Досега принципът беше надбавката за зелена енергия да се променя с до 5% нагоре или надолу, което блокираше нужното за много проекти банково кредитиране. Финансовите институции обикновено изискват точни разчети за възвращаемостта през годините, а плаващата тарифа пречеше на прецизните сметки.

В ДКЕВР се обсъждаше и идеята твърдата цена да важи за десетгодишен период, в който обикновено се изплащат кредитите, а след това цената да се се коригира с 2%.

За да избегне предлагания по-рано мораториум върху новите екоцентрали, част от които имат некачаствени екооценки и осъществяването им застрашава ценна природа, правителството подхвана идеята за изработване на специална карта. Тя трябваше да бъде включена в националния план с идеята да очертае териториите, в които има надеждна енергийна мрежа и бизнесът ще може да строи централи без риск от увреждане на околната среда.

Според изпратения в Брюксел план обаче създаването на географската информационна система (ГИС), както е формалното наименование на механизма за картиране, стана задължение на новата Агенция за устойчиво енергийно развитите (АУЕР), която наследява досегашната служба за енергийна ефективност и трябва да заработи през 2011 г.

"Нямаме пълни изследвания за потенциала на ВЕИ. Това, което представяме в Брюксел, са преценки "на око", но те не почиват на изследвания", изтъкна наскоро Люлин Радулов от Черноморския изследователски център (ЧИЕЦ). Организацията консултира икономическото министерство при написването на националния план.

Бизнесмени и експерти от бранша споделиха, че създаването на реална карта, която да показва възможностите за разполагане на екоцентрали, би отнело 2–3 години, докато се направят съответните замервания например на слънчевия и вятърния потенциал и се вземат предвид екологичните ограничения. В момента всеки, който например иска да построи вятърен парк, трябва една–две години сам да прави замервания с мачта на въздушните течения в имота.

От АПЕЕ обаче твърдят, че подробни карти за потенциала съществуват отдавна и не е нужно отново да се наема консултант за направата им. Други коментираха, че изработването на карта цели да задуши развитието на зелената енергетика.