- По-скоро продължават да са негативни. Ние консумираме годишно повече ресурси, отколкото земята може да произведе за това време, и произвеждаме повече боклук, отколкото може да абсорбира. На този етап използваме планета и половина. Може да се каже, че ние изразходваме естествения си капитал и живеем за сметка на бъдещето.

Също както при банките, ние използваме повече от собствения си капитал. Но има все повече хора, които обръщат внимание на тези неща и започват да си дават сметка за огромните предизвикателства, пред които сме изправени. И някои държави вече обръщат внимание на това – правителството на Франция например.

Те бяха скептични към данните от "Жива планета" и направиха свой собствен анализ, който стигна до същите заключения. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също подкрепя доклада – генералният секретар на ОИСР Анжел Гуриа в знак на подкрепа написа предговора на настоящото издание. Визията "2050" на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие стъпва на същите данни, които използва и "Жива планета".

Зад този съвет, разбира се, стоят множество големи и авторитетни компании – "Прайсуотърхаус купърс", "Митал", "Боинг", "Проктър и Гембъл", "Филипс", "Синджента", "Тойота", "Фолксваген" и т.н. Така че посланието ни се разпространява и се възприема на сериозно. Очевидно обаче това не е достатъчно, за да обърне световните тенденции.

- Че ако населението на света консумира като средния жител на България, ще са ни нужни 2.28 планети. Ще кажа и за другите страни: за Германия например - една развита държава, количеството е 2.85. Унгария е интересен случай – 1.67 планети. Румъния – 1.52, Сърбия – 1.33. Според потреблението на САЩ, които са сред обичайните "виновници", ще са нужни 4.48 планети, а най-голям отпечатък имат в Обединените арабски емирства – 5.98 планети.

- Числата идват от националните статистики, а доста от тях и през Обедините нации. И промените в начините на потребление и изхвърляне на отпадъци се отразяват на числото. На него не трябва да се гледа като на абсолютна истина, разбира се, а като на опит да се доближим до реалността. Доколкото зная, една от причините българският показател да се е повишил е заради засиления улов на риба в Черно море.

Въглеродните емисии също са фактор в това изчисление, а в българския случай те са по-високи например от румънските, което вероятно е отражение на факта, че много голяма част от енергията в Румъния се произвежда от водни централи. Високият въглероден отпечатък в Югоизточна Европа е свързан с една черта, която характеризира тази част на света.

От една страна, вие живеете в относително бедни държави, в резултат на което имате сравнително малък отпечатък – очевидно е, че средният българин не живее като средния германец и не използва толкова ресурси. В същото време обаче много от ресурсите в България се използват твърде неефективно.

Често чуваме от различни политици, че на първо място трябва да се интересуваме от развитието и едва след това можем да си позволим "лукса" да се тревожим за природата. Смятаме, че това е остарял и "пенсиониран" аргумент. България и другите страни наоколо не могат да си позволят да не обръщат внимание на природата.

- Консумацията, както знаете, е необходимост до определен момент – трябва да ядеш, за да живееш. Оттам нататък обаче консумирането не увеличава щастието и благоденствието ти.

- Не за пръв път ми се налага да ги коментирам. Австрия има много високи екологични стандарти по отношение на производството и потреблението. Вярно е, че има много ски курорти, но факт е също, че австрийските Алпи са много по-високи от българските планини и просто има повече естествени възможности за зимни спортове.

Австрийците и швейцарците в момента са наясно, че под 1500 – 1600 м н.в. строителството на ски курорти е икономически неоправдано – заради променящия се климат, заради факта, че имаме по-малко снеговалеж от преди, и т.н. Съществуват и други пътища за развитие, които са не само по-екологосъобразни, но и по икономически оправдани в дългосрочен план. За нещастие на много такива проекти тук или им липсва дългосрочна перспектива, или се правят с други цели, различни от икономическите.

- Надявам се. Но след Копенхаген вече съм много по-внимателен с прогнозите. Във всеки случай отчаяно се нуждаем от такова споразумение.

- Не бих казал, че сме го прогнозирали. Ние получихме снимките след разлива, така че не сме го чакали да се случи. Всъщност аз дори не знаех за съществуването на резервоара с червената тиня. Но наистина получихме такава снимка и тя показва, че още през юни е имало течове от хвостохранилището. Това се потвърждава от разкази на местни хора, които казват, че са наблюдавали такива.

- Тя още не е отговорила на този въпрос. Очевидно това е много чувствителна тема, но унгарската полиция в момента разследва случая, за да установи кой е отговорен за това. Засега компанията казва само, че е спазила всички законови изисквания. Европейската комисия от своя страна също потвърди това. Така сега нещата са в ръцете на унгарските власти, които провеждат разследването.

- На първо място компанията – тя управлява съоръжението и го е поставила на това място. Независимо дали са спазили буквата на закона или не, след като е възникнал проблем, те са отговорни за него. Освен това очевидно има проблем със самите законови изисквания. Предстои да видим дали контролът е бил ефективен. Изглежда, има и някакви пропуски в самото законодателство.

Европейската директива за минното дело беше приета през 2006 след големия разлив в Бая Маре в Румъния. Тази евродиректива е добра, но позволява големи преходни периоди и дава възможност на предприятията да отложат получаването на нови лицензи до 2012, което е прекалено далечен срок за предотвратяване на случаи като този в Унгария.

В нашия регион има и прекалено много изоставени съоръжения, за които никой не носи отговорност, защото например компанията собственик е фалирала. Не съществува реален механизъм за справяне с подобни случаи. И, разбира се, като всички евродирективи и тази е зависима от прилагането от страна на държавите членки. Това също е нещо, което трябва да се провери в случая с унгарския разлив.

- Мисля, че е рано да се даде отговор на този въпрос. Едва ли ще е възможно да се изчисти всичко. Площта, покрита с червената тиня, е десет квадратни километра и още 40 квадратни километра за засегнати. Така че поне в тези 10 кв. километра трябва тинята да се изстърже напълно.

Ако в нея има значително количество тежки метали, което все още не е ясно – "Грийнпийс" направиха някои анализи, според които има завишени нива на живак, арсен и хром – в този случай пораженията ще са много по-дългосрочни. Тези вещества се акумулират по хранителната верига и могат да имат дългосрочни негативни ефекти като ракови заболявания, раждания на деца с увреждания и т.н.

- В целия регион. Част от проблема е, че не разполагаме с точна информация по този въпрос. ЕС направи едно проучване на потенциално опасните миннодобивни райони през 2004 г. за новоприсъединяващите се страни, в това число България и Румъния. Не знам точните цифри за България, но в Унгария бяха открити 250 опасни обекта.

Осем от тях бяха обявени за "горещи точки", в които положението е особено критично. Разбира се, за решаването на тези проблеми оттогава е направено много - с подкрепата на ЕС, както и чрез инвестиции от самите компании. Но не разполагаме с обобщена информация за направените инвестиции, не знаем какво е постигнато, нито кои проблеми остават нерешени. Така че просто не знаем колко бомби със закъснител тиктакат в региона.