Какво ще се случи, ако най-съвършените в момента технологии за производство на възобновяема енергия изведнъж станат достъпни безплатно за всички производители по света? Ще ускори ли това търсената нисковъглеродна трансформация на икономиките по света и възможно ли е компании, вложили милиони в разработването на екологично ноу-хау, да дарят патентите си за здравето на планетата?

Това са част от ключовите въпроси на последните международни срещи за климата. Споровете по темата за свободния трансфер на екологични технологии от богатите към развиващите се страни тръгнаха от срещата на Обединените нации в Бали, Индонезия, през 2007 г., прехвърлиха се в Копенхаген миналата година и ще продължат следващия месец на световната среща в Канкун, Мексико.

Според част от преговарящите споделянето на зелени иновации на добра воля ще катализира търсения зелен "взрив". Според развитите държави отказът от печалби ще лиши бизнеса от стимул за екоиновации и така ще го забави. От друга страна, има данни, че държавното финансиране има много по-голям принос в зеления "научно-технически прогрес" от последните години, отколкото частните инвестиции.

Има обаче и данни, че плащанията за такива патенти са дребен проблем на фона на финансовите и технологичните трудности на по-бедните държави. Аргументите и контрааргументите са много. Няколко големи компании обаче вече решиха да експериментират със свободния обмен на зелени патенти.

В началото на 2008 г. четири международни компании - IBM, Nokia, Sony и Pitney Bowes, съвместно със Световния бизнес съвет за устойчиво развитие (WBCSD - обединение на няколкостотин мултинационални компании) дадоха старта на инициативата Еco-Patent Commons.

Названието й е вдъхновено от множащите се създатели на софтуер с отворен код по света и идеята е ясна: всеки, който желае, да предостави на добра воля за общо ползване част от хилядите си патенти за екотехнологии и ноу-хау. За близо две години в инициативата са се включили още осем големи корпорации, сред които DuPont, Xerox, Nike. Споделените до този момент патенти са над 100.

Разбира се, засега никой не е тръгнал да подарява върхови технологии като фотоволтаични системи или турбини, задвижвани от океанските течения. Става дума основно за пречиствателни технологии за води и почви, за преработване на отпадъци, за подобряване на горивната ефективност в транспорта. Както обясняват компаниите в инициативата, много от екоизобретенията, които патентоват, не са стратегически, така че споделянето им носи обществени ползи, без да жертва конкурентоспособност.

Сред свободните патенти има "дреболии" като машина за събиране на употребявани батерии на Hewlett-Packard, която пуска монета срещу батерия, рециклируеми картонени опаковки на IBM, които изискват по-малко енергия за производство от стандартната пяна за опаковане на електроуредите, а и са по-леки, следователно намаляват разхода на гориво при транспорт. Или пък енергоспестяващ светодиоден знак за изход в сгради на германската Bosch с вграден детектор за дим.

Има и несъмнено полезни иновации: биолуминесцентен метод на DuPont за локализиране на замърсявания в почви, въздух или води с помощта на микроорганизми, които светят при досег с вредното вещество; технология на Xerox за извличане на токсични химикали от подземни води, както и техника на IBM за почистване на полупроводникови пластини, която вместо вредни химикали използва озон.

DuPont, една от американските биотехнологични компании, е предоставила също метод за идентифициране на генетични изменения в организми, а Bosch - система за климатизация на автомобили, която превръща отпадъчната топлина от работата на колата в парно, както и устройство, оптимизиращо работата на хибридни двигатели.

Макар че Eco-Patent Commons не следи кой използва патентите, вече има примери, че доброволната система работи. Например университетът "Йейл" е приложил един от патентованите методи на IBM за намаляване на употребата на вредни химични разтворители в една от експерименталните си компютърни системи.

Втора инициатива за свободен обмен на екопатенти Green Xchange беше открита в началото на 2010 г. с участието на Creative Commons – организацията, известна с лицензирането на софтуерни програми и споделен достъп до съдържание. Партньори в системата са Nike и американската верига за електронна търговия Best Buy.

Освен търсачка за свободните патенти тя ще включва и форуми за обмен на разработки и идеи – така според Creative Commons тя може да се превърне в генератор за екологични нововъведения. Системата обаче ще следи кой използва даден патент и компаниите, които участват в нея, си запазват правото да откажат споделянето му с конкуренти.

По думите на основателите на борсата тя не се крепи просто на алтруизъм и отговорност към природата, а и дава възможност на фирмите да печелят, прилагайки изобретения от други браншове. Например патентът на Nike за маратонките с въздушна възглавница в подметките може да намери приложение в други производства, например за удължаване живота на автомобилните гуми.

От американската компания смятат, че споделянето на нововъведенията може да има огромен екологичен ефект. Nike вече имат такъв опит - споделяйки технологията си за залепване на обувки на водна основа, те са свели количествата токсични химикали, използвани от доставчиците им по света, под 15 грама средно за чифт маратонки в сравнение 350 грама през 1997 г.