- Първо, очакванията от някои региони по света към конференцията в Копенхаген бяха нереалистични. Там беше постигнат значителен напредък, въпреки че много трудни въпроси не бяха решени. Напредък беше решението за създаване на финансов фонд за приспособяване към климатичните промени. Беше отбелязан прогрес и по въпроса за целите за намаляване на газовете, макар че не се постигна конкретно споразумение.

Очаквам преговорите в Канкун по фонда за адаптация отново да напреднат особено по механизма за финансиране. В момента тече важна дискусия между представителите на различни държави за типа цели, които трябва да бъдат преследвани. Канкун няма да завърши с обвързващо споразумение, но смятам, че тази конференция ще направи стъпка напред.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун създаде експертна група на високо равнище за консултации по климатичното финансиране (High-level Advisory Group on Climate Finance), чиято цел е да се намерят начини за набиране на средства за фонда. Миналата седмица тя представи доклада си, който ще изиграе важна роля в Канкун.

Не очаквам да възникнат спорове по научни въпроси. Науката, подкрепяща климатичните промени, става все по-силно аргументирана. Споровете за научността намаляват.

Не смятам, че изборите в САЩ ще попречат на страната да напредне. Сегашната администрация може да направи много неща, но да изчакаме и ще видим.

В Световната метеорологична асоциация (СМО) сме съсредоточени в предоставянето на научна подкрепа за преговорите. Трябва да сме сигурни, че преговарящите разполагат с най-добрата възможна информация. Не сме политическа организация, но искаме да подкрепим политическите оценки чрез науката.

- В доклада групата е изчислила, че въглеродният диоксид трябва да бъде оценен на 20 – 25 долара за тон. Въпросът е как да бъде въведена тази стойност – дали под формата на данък или чрез схема за ограничаване и търговия (Cap & Trade). Докладът не препоръчва никое решение в частност, то трябва да бъде обсъдено. Групата казва, че съществува потенциал за финансиране, но въвеждането изисква допълнителни изследвания. Експертите разгледаха и възможността за данък върху морския и въздушния транспорт, както и върху финансовите транзакции. Основен въпрос също е как да се привлекат банките за развитие и регионалните институции във финансирането на фонда.

Не мисля, че целта на експертната група е да предоставя детайлни анализи, а да даде определен брой възможни решения и да прецени дали обещанието е изпълнимо.

Ако се замислите, 100 млрд. долара за цялата планета не са огромна сума, особено като я сравните с цената на бездействието по климатичния въпрос. Да, звучат като много пари, но ако не правим нищо, това ще ни струва много повече.

- Много малко хора днес оспорват измененията в климата. Знаете при какви обстоятелства група скептици, които не представляват значителна част от учените, отправи тези обвинения – по време на подготовката за Копенхаген. Огромното мнозинство от учените е абсолютно убедено, че климатът се променя и че това до голяма степен се дължи на човешката дейност. Не става дума просто за климатични вариации.

Нека ви представя няколко факта. Първо, парниковите газове в атмосферата нарастват. Това не е хипотеза, а нещо, което е измерено, и скептиците не оспорват. Достигнали сме най-голямата концентрация на парникови газове за последните повече от 800 000 години. Можем да пробием дълбоко, до ядрото на леда, в Антарктида, където пластовете са на такава възраст. В мехурчетата въздух, капсулирани в леда, може да бъде измерена с голяма точност концентрацията на парникови газове по това време.

Това не е фантастика, а факти и никой не може да ги оспори. Наричаме парниковите газове така заради закони на физиката. Тези газове затоплят атмосферата и повишеното им количество може само да ускори процеса. Да, може да се спори колко, къде и какво ще бъде разпределението на затоплянето. Какво ще бъде влиянието му върху валежите? Колко CO2 могат да погълнат океаните? Колко метан ще бъде изпуснат от топенето на вечно замръзналите почви? Това са валидни научни въпроси, на които нямаме сигурен отговор. Добре е, че скептиците предизвикват дискусия по тях.

Няма друг начин да се обясни сегашното затопляне освен с увеличаването на парниковите газове. Някои хора посочват слънцето като причина. От законите на физиката знаем, че то не може обясни това, което наблюдаваме. Сега например не сме в пик на слънчевата активност, така че тя не може да допринесе за затоплянето.

Скептиците твърдяха, че през последното десетилетие средната температура не се е повишила, но това просто не е вярно. От 2000 до 2009 г. бяхме свидетели на най-горещото десетилетие, откакто се правят измервания. Наблюдава се голяма променливост от една година до следващата, така че тенденцията на промените не е линейна. Когато в годината се появи феноменът "Ел Ниньо" (затопляне на водите в тропическите области на Тихия океан - бел. авт.), става по-топло, а когато имаме "Ла Ниня" – по-студено. В СМО предпочитаме да гледаме средните температури за по-големи периоди, например между 10 и 30 години, за да проследим тенденцията.

Когато скептиците, казват, че температурите не нарастват, бих ви посъветвал да видите отправната им точка. Тяхната температурна крива за десетилетието започва с нещо изключително – горещата 1998 г., в която имаме най-силното "Ел Ниньо" за миналия век, и завършва в година, която се характеризира с "Ла Ниня". Като изкуствено си подбирате начална и крайна година, може да стигнете до грешни заключения. Ако сте професионалист в статистиката, не може да променяте правилата на играта всяка година.

Не обичам думата "Климатгейт", защото сега всеки път, като се случи нещо в някоя дисциплина, едни хора добавят "гейт", за да изглежда новинарско, но всъщност не е. Всеки път, когато някой открие грешка, това е скандал, но всъщност не е. Прогресът в науката означава грешки, корекции и още открития.

След Копенхаген бяха направени няколко научни прегледа, които стигнаха до заключението, че науката е обоснована. Знаете за критиките срещу Междуправителствения панел за климатичните промени IPCC (междуправителствената научна организация, натоварена да следи всички актуални научни данни, свързани с климатичните промени, и да оценява евентуалните екологични и социално-икономически последствия от тях - бел. ред.). Заради тези критики работна група на Интеракадемичния съвет (IAC), който се състои от множество национални академии на науките, провери дейността на IPCC и в края на август групата стигна до заключението, че има слабости в процеса на събиране и обработване на информация от страна на IPCC. Но съветът подчерта, че научните заключения на панела са валидни.

Да, грешката с топенето на ледниците в Хималаите е трябвало да бъде открита и поправена по-рано (В доклада на IPCC от 2007 г. се посочва, че глетчерите могат да се стопят през 2035 г. вместо оригиналната прогноза – 2350 г., бел авт.). IPCC научи своя урок и ще подобри работата си. Но на практика говорим само за една съществена грешка в доклад от 3000 страници. Но все пак е трябвало да бъде засечена. Много хора прекарват времето си в търсене на такива грешки.

- Интеракадемичният съвет препоръча на IPCC да дава експертна информация, релевантна към политиките, но не и да предписва политически решения. Реформата беше обсъдена на пленарната сесия на IPCC в Южна Корея през октомври.

Всъщност самият панел приложи няколко мерки незабавно – засилване на контрола на качеството на статиите от т. нар. сива литература, която не е научно проверявана. Другото подобрение е в начина, по който работата на панела  комуникира с обществото. IPCC реагира прекалено бавно, когато беше разкрита грешката с ледниците.

Другите мерки изискват повече време, за да бъдат въведени. Затова създадохме специална група, която догодина ще представи доклад с конкретни препоръки пред СМО и Програмата за околна среда на ООН, която е другият спонсор на IPCC. Държавите, които членуват в панела, трябва да обмислят каква да е ролята на председателя и на секретаря. Това не е нещо, което се решава от СМО.

Освен че е спонсор, моята организация подкрепя първата работна група на IPCC, която се занимава с научните аспекти на климатичните системи, т.е. с наблюденията и предвижданията. До известна степен оказваме подкрепа и на втората работна група, която оценява уязвимостта на природните и обществените системи заради климатичните промени.

Не се занимаваме с третата работна група, която чертае стратегиите за реакция на глобалното затопляне. Разбира се, правителствата трябва да решат как ще подходят. Нашата роля е да предоставим научната база, за да могат те да вземат решения. Като цяло подкрепяме заключенията на IAC и смятаме, че са правилната насока.

- За последните 150 години две неща са се подобрили – качеството на наблюденията и географското им покритие. Когато гледате еволюцията на средната температура, трябва да вземате предвид толеранса на отклонение и грешка. С течение на времето и развитието на технологиите тази несигурност се смалява.

Досега изменението на средната температура от XIX в. насам се следи от три независими института – един британски и два американски. Хората ме питат как може да сме сигурни в температурната крива на който и да било от тях. Казвам, че ако не ви харесва една от трите, игнорирайте я. Но това не променя другите две. Може да поспорите за измерени разлики през тази или онази година, но общата тенденция при трите е една и съща. Скептиците питат дали тези организации наистина са независими, при положение че използват данни от едни и същи наблюдения. Да, разбира се, че данните са еднакви, защото използваме всичко, което е достъпно. Някои наблюдения могат да се окажат грешни, затова имаме контрол на качеството, които се прави поотделно във всеки от тези научни центрове. Всеки от тях има собствени начини за премахване на грешна информация.

Някои данни трябва да бъдат коригирани. Отбелязваме 150 години от първите измервания в София, но по онова време не е имало толкова много сгради в града. Затова при обработка на данните за климата трябва да имаме предвид урбанизацията, която несъмнено влияе.

Вярно е, че преди 150 години измерванията са били по-неточни, но дори при тези значителни толеранси, нелинейната тенденция на средната температура е възходяща.

Знам, че трябва да сме по-прецизни и затова наскоро комисията по климатология в СМО стартира проект, който да насърчи участието на повече научни центрове в това упражнение. Ако сега са 3, в бъдеще бихме искали да видим 5 или 6, за да се стесни несигурността, но и за да има повече независими техники за оценка.

Искаме и да сме по-прецизни в коригирането на данни от стари метеорологични станции. България участва в европейски метеоцентър, който прави повторен анализ на данните от последните сто години, използвайки най-усъвършенстваните математически модели. Удивително е как с малко данни от измервания може да бъде възстановена картината в по-голяма територия.

- Възможностите за ранно предупреждение са различни при различните бедствия. При торнадото сигурно предупреждение може да има едва 15 – 20 минути преди то да удари. Предния ден можеш само да прецениш риска от торнадо, но не и точното място, на което ще се прояви. С надеждна информация горещите вълни и засушаванията могат да се предвидят с висока степен на вероятност 7 месеца или дори по-рано. Ураганите могат да се предвидят от 3 до 5 дни преди да ударят. С приближаване на бурята периметърът, в който ще настъпи, става все по-ясен за учените. От 3 до 5 дни са достатъчни да се вземат предпазни мерки и да се планира евакуацията, 2 – 3 дни преди урагана може да се вземе решение за евакуация, а през последните 20 часа се правят приготовления за намаляване на евентуалните щети. Но това сработва в развитите държави. В страна като Хаити е по-трудно, защото инфраструктурата е слаба.

Горещата вълна в Русия и наводненията в Пакистан са двете проявления на една и съща аномалия. Подобни явления вероятно ще зачестят заради климатичните промени. Горещините в Русия наистина бяха необикновени, но очакваме те да се случват по-често. Предвижданията там бяха направени няколко седмици преди бедствието, но има голям шанс в бъдеще това да се случва дори по-рано.

- Да, определено. Средната площ на ледената покривка, регистрирана между 1979 и 2000 г., е значително по-голяма от тази през 2007, 2008 и 2009 г. Миналата година за пръв път двата северни морски маршрута бяха едновременно напълно отворени и можеше да се обиколи Северния полюс по вода. Това ще се случва все по-често. До средата на века очакваме арктическият лед да се стопява изцяло през лятото. И това не е много далеч в бъдещето. Може би аз няма да съм свидетел, но вие ще го видите.