Зелената лаборатория на Америка
"Често представители на други летища идват при нас и гледат какво сме постигнали", гордо казва Майк Маккерън от ръководството на летището в Сан Франциско, докато развежда журналисти из обновения международен терминал.
Гигантското авиационно съоръжение е изградено по каноните на екологичния архитектурен дизайн - с топлоизолиращи прозорци, икономично осветление, плоскости от сертифицирана дървесина и усвояване на дъждовната вода.
Терминалът е с 30% по-енергоефективен от нормативните изисквания в Калифорния, която от своя страна консумира с около 40 на сто по-малко енергия на глава от населението спрямо другите щати.
Думите на Маккерън символизират цялостното превключване на бизнеса, правителството и академичните среди към устойчиви практики в осмата по големина икономика в света. Само тази година щатският енергиен регулатор е одобрил проекти за соларно-термични централи с мощност близо 4000 мегавата.
Това приближава Калифорния до целта 33% от произведената и консумирана в него енергия да е възобновяема през следващото десетилетие. За сравнение - общият капацитет на всички електроцентрали там е 65 000 мегавата.
Бурното развитие на зелените технологии, което се опитват да наложат редица технологични компании от Силиконовата долина, както и губернаторът Арнолд Шварценегер, все повече се превръща в пример за подражание за опиянената от петрола Америка. Разцветът на зелените иновации, съпроводен от спестяване на енергия и парникови емисии, може да измести Холивуд от визитната картичка на щата.
Летището на юг от Сан Франциско обслужва 38 млн. пътници годишно. Въпреки че се захранва почти изцяло с хидроенергия и няколко слънчеви инсталации, аерогарата е похарчила 100 000 долара за създаване на климатичен план, който се очаква догодина да неутрализира напълно емисиите както от сградите и обслужването им, така и от полетите.
Как точно се случва това? През 2003 г. т.нар. въздушно влакче, което свързва различните сгради и терминали, заменя дизеловите автобуси. Пътниците, пътуващи от и до летището с обществен транспорт, процентно са повече от тези в която и да било друга аерогара. Хората, които предпочитат лични превозни средства, могат да ползват автомобилите под наем. Около четвърт от тях вече са хибриди или други зелени коли.
"Туристите ежегодно харчат 10 млрд. долара в града и залива. Хубаво е да се придвижват с минимално въздействие върху природата", обяснява Джон Рейбърн, също сред шефовете на летището. Плановете за развитие предвиждат изграждане на станция за водородни автомобили, както и зарядна инсталация за електромобили, която да свърже летището със Сан Хосе и Оукланд.
На специална будка човек може да изчисли с колко емисии полетът му ще натовари атмосферата и да купи въглеродни офсети, с които се опазва и възстановява гора в Северна Калифорния. "Имаме две инсталации за преработка на отпадъци. В момента рециклираме и оползотворяваме 72% от боклука. Целта ни е до 2020 г. да спрем изцяло депонирането на сметища", допълва Маккерън.
Екоинвестициите на Google
През 2007 г. интернет компанията Google ("Гугъл") решава, че ще стане въглеродно неутрална, като пести енергия, въвежда възобновяеми източници, а там, където не може да се справи с потреблението, купува въглеродни кредити. Централата в Маунтинвю е покрита със слънчеви панели. Инсталацията с мощност 1.6 мегавата доскоро е била най-голямата сред корпоративните сгради в САЩ.
Панелите покриват до 1/3 от пиковото потребление на енергия в офисите, които пък са сертифицирани по стандарта за зелени сгради LEED. Служителите на компанията могат да се повозят на някои от модифицираните хибриди Toyota Prius, които заради подобреното електрозадвижване с галон гориво (около 4 литра) изминават до 93 мили (150 км).
Колко все пак консумира централата, 50-те сгради и сървърите на фирмата в Маунтинвю? Колкото голям град? "Не като голям", загадъчно отговаря Бил Уейл, който оглавява звеното за екоенергия на Google.
По думите му центровете за данни, обслужващи несекващото търсене на информация по света, харчат половината енергия, необходима за захранването на компютрите на конкуретните IT фирми. Уейл, който е автор на идеята RE < C (смъкване на цената на ВЕИ под тази на въглеродните горива чрез инвестиции в развойна дейност), обяснява постижението с факта, че Google сама изработва архитектурата на центровете за данни.
Инвестициите във високопродуктивни вятърни генератори, геотермална енергия и последно поколение слънчеви централи възлизат на 45 млн. долара. Компанията притежава 40-мегаватов ветропарк в Айова и планира да участва в строежа на електропреносна връзка между турбини в открито море и столицата Вашингтон.
Google купува и малки фирми с интересни идеи, за да се възползва от последните технологии. Такава например е Makani Power, която разработва гигантски вятърен генератор под формата на хвърчило.
Умни мрежи
С разработването на умни електрически мрежи се занимава и компанията Silver Spring Network, която разработва софтуер за големи електроразпределителни дружества като Pacific Gas & Electric. Преди няколко години фирмата свързва 100 000 домакинства във Форт Лодърдейл, Флорида, с безжични устройства, които измерват енергийното потребление и комуникират информацията към потребителите и помежду си.
Така клиентите могат да избягват пиковите часове, в които електричеството е по-скъпо, а електрическите компании реагират по-адекватно в случай на авария. Устройствата имат уникални IP адреси, в случай на кражба или опит за хакерска намеса те се самоизключват, обяснява шефът на Silver Spring Скот Ланг.
Днес 5 млн. домакинства в Калифорния са свързани от безжичните устройства на умната електромрежа. Според Ланг софтуерът е спомогнал за намаляване с 20% на пиковото натоварване на мрежата, а всяка къща пести средно 37 долара от сметката за ток заради оптимизираното потребление.
В Silver Spring очакват скоро електромобилите да бъдат внедрени в по-широка умна мрежа, така че не само да консумират електричество, но и да го съхраняват и пренасят. "Въпросът е кога, а не ако", убеден е Ланг.
Станфорд - престиж и екоиновации
Още през 80-те университетът предприема стъпки за по-ефективно използване на енергията. "Станфорд" има когенерационна централа на природен газ, която снабдява кампуса в Пало Алто с ток и топлина. Ръководството е решило до 10 години напълно да обнови когенерацията с топлообменници. Така използването на първична енергия ще спадне заедно с потреблението на вода.
Изчисленията сочат, че стотиците сгради на "Станфорд" произвеждат 220 000 тона парникови емисии годишно. Вече всяка нова сграда трябва да е сертифицирана за екоустойчивост по LEED.
Например двете сгради на департамента по екологични и инженерни науки, в които се правят голяма част от иновациите за компаниите в Силиконовата долина, използват между 15 и 25% по-малко вода, а благодарение на система за оползотворяване отпадъците, изпращани на сметището, са с 64% по-малко.
Университетът се оглежда и за подходящи соларни технологии, които да използва в просторния си слънчев кампус.