До 200 млрд. долара годишно трябва да достигне международната помощ за развиващите се страни за адаптацията им към ефектите от климатичните промени (засушавания, наводнения и изчезване на видове) и прехода към зелени технологии. Сумата, изчислена от международната природозащитна организация WWF, е за периода до 2020 г. и е двойно по-голяма от договорената от група държави на конференцията в Копенхаген.

Според организацията ще се нужни поне 160 млрд. долара на година между 2013 и 2017 за смекчаващи мерки и нисковъглеродна икономика и 200 млрд. годишно до 2020 г. Парите могат да бъдат събрани чрез глобална схема за търговия с парникови емисии и поставяне на цена на всеки тон СО2, изпускан в атмосферата от индустрията, транспорта и земеделието.

Идеята беше застъпена и в доклад на работна група по климатично финансиране към генералния секретар на ООН, представен в началото на месеца. "Въглеродният данък" обаче среща силна обществена съпротива.

По думите му до момента богатите държави са осигурили едва 4.5 от общо 30 млрд. долара за адаптация до 2012 г. (т.нар. фонд за бързо стартиране), обещани в декларативното споразумение от Копенхаген. От текста му обаче не става ясно как точно ще бъдат набрани средствата, необходими например за чисти технологии в енергетиката и транспорта.

Споразумението от датската столица, прокарано по настояване на президента на САЩ Барак Обама, призовава светът да задържи глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, но не дава яснота как ще стане това.

България драстично изостава от другите държави в ЕС в политиките за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на енергийната ефективност, припомнят от неправителствената Коалиция за климата и WWF. Въпреки че изпуска по-малко емисии от позволеното по Протокола от Киото, страната използва най-много енергия за производство на единица БВП в цялата общност.