"Анализите не почиват на реални данни", коментира Антон Иванов от Българския енергиен форум по повод натрупването на средства в държавните сметки, с които се управляват ядрените материали. Парите се отчисляват от цената на атомната енергия или се плащат от производителя на отпадъците. "Какво става с натрупването на пари, ако не бъде получен лиценз за удължаване на живота на пети и шести блок на "Козлодуй", попита реторично Иванов.

По думите му в черновата на стратегията, която беше представана от министерството на икономиката в началото на ноември, липсват научно-приложни програми за справяне с високоактивните отпадъци, които са малки по обем, но много опасни. Те се получават след рециклирането на отработеното ядрено гориво в Русия и се съхраняват на площадки за временно съхранение край Маяк. Заради споразумение с Москва от 90-те години и промени в европейските регулации, България вероятно няма да може да изпраща материал за преработка и може да приеме високоактивните си отпадъци обратно. В момента не е ясно откъде ще се намерят средства за геоложкото им погребване, което е най-обсъжданият в България и по света вариант за решение.

От екологично сдружение "За Земята" и движение "Екогласност" поискаха правителството да отложи гласуването на документа докато Европейският съюз не приеме нова директива за ядрените отпадъци. Брюксел представи проект на директивата миналия месец. Друг проблем според предствителите на природозащитените организации се оказва и липсата на адекватни мерки в стратегията срещу терористични актове.

Междувременно държавата обмисля временни решения за натрупаните ядрени материали. "Мокрото хранилище за отработено гориво (в басейн – бел .авт.) в АЕЦ "Козлодуй" е пълно, планираме сухото да е готово до 2012 г.", каза зам.-министърът на икономиката Марий Косев по повод временното съхранение на материалите в България. По думите му съоръжението ще бъде разширено, така че да приема горивни касети от хилядамегаватовите пети и шести блок на атомната централа. В такива съоръжения отработено гориво може да се съхранява до 50 години.

Приходите във фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" са намалели драстично през последните години, стана ясно от данни, представени по време на дискусията. В момента фондът е натрупал 1.2 млрд. лв, което би било достатъчно за затвяряне само на един блок. Причината за спада е, че в началото на 2007 г. правителството намалява отчислението за фонда от цената на атомната енергия от 15 на 7.5%. Проблем се оказва и ниската доходоносност на сметките в БНБ, в които се пазят парите. Икономическото министерство засега не приема идеята те да бъдат инвестирани в по-доходоносни инструменти.

В момента другият важен фонд - "Радиоактивни отпадъци", разполага с около 150 млн. лв., голяма част от които ще послужат за строежа на националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци, което ще се намира в близост до Козлодуй. По план то трябва да започне да приема вредните материали през 2015 г.