Департаментът по енергетика и климатични промени (DECC) и ядрената промишленост планират изграждането на 10 реактора от трето поколение, всеки от които съдържа два и половина пъти по-голям радиационен заряд от най-големия реактор с газово охлаждане на Великобритания в последната отворена централа -  Sizewell B (второ поколение – бел. ред.). За да може това да се случи, коалиционното правителство не отписва неустановените "финансови рискове или задължения", каза наскоро секретарят по енергетиката и климата Крис Хюн. Ясно е, че това също ще включи "финансови рискове или задължения" по отношение на ядрените отпадъци.

Последните оценки показват, че Великобритания вече е натрупала в "пакетиран" вид около 1420 кубични метра горещи, високоактивни ядрени отпадъци, 364 000 кубични метра дълго живеещи средноактивни отпадъци и 3.47 млн. кубични метра токсични нискоактивни отпадъци. Властите предлагат да складиране за хилядолетия на високо- и средноактивната част в дълбока дупка, пет пъти по голяма от зала "Албърт хол". Управлението на тези отпадъци и

сочат оценките на официални източници от правителството. Преди пет години сумата беше около 50 милиарда. Не съществуват надеждни изчисления за разходите по дълбокото геоложко съхранение. Това се отнася само за материалите, натрупани до момента.

Въпреки че от атомната индустрия изчисляват, че всяко ново количество радиоактивни отпадъци ще увеличи обема само с 10%, те не споменават, че според държавната Комисия за управление на радиоактивните отпадъци радиоактивността ще се увеличи пет пъти. Това означава, че ще се нуждаем  от 15 зали като "Албърт хол".

Либерализацията на енергийните пазари в Европа е притиснала ядрената индустрия да стане по-конкурентна, предполага Стив Томас, професор по енергийна политика в университета "Гринуич". Намаляването на разходите може да бъде постигнато, ако мощността на реакторите се увеличи, а това е възможно чрез използването на повече обогатен уран. "Свръхзареденото" гориво ще остане в реакторите по-дълго, осигурявайки повече енергия.

 

За съжаление, макар да е с по-добро оползотворяване (high burn-up), това отработено гориво е два пъти по-радиоактивно от обикновеното, а реакторът ще работи в много по-тесни граници на безопасността. Причината е, че новото гориво е много по-горещо, по-радиоактивно и не е стабилно, когато е изложено на "необичайни условия". "Тези рискове са устойчиви в ядрения цикъл. Горивото с по-високо оползотворяване е предразположено да изпусне много по-голямо съдържание от продукта на деленето, известен като "фракция на незабавното освобождаване", отколкото горивото на днешните реактори. Ситуацията не става по-спокойна от героичните твърденията на индустрията – според оценките на компаниите AREVA и ЕDF в най-лошия сценарий (включително терористично нападение) на не повече от 0.2% от съдържанието на сърцевината на реактора ще бъдат освободени в околната среда", отбелязва ядреният инженер Джон Лардж.

Докато във Финландия и Швеция дълбокото геоложко погребване е на много ранен етап на изпитания, в САЩ Обама

на радиоактивни отпадъци (РАО) в планината Юка. Аргументът беше, че "след изразходването на милиарди долари по проекта в Юка все още съществуват значителни въпроси дали ядрените отпадъци могат безопасно да бъдат съхранявани там". В Япония и Германия предложенията за съхранение на голяма дълбочина предизвикват силно недоволство, а във Франция след 15 години изследванията за дълбоко погребване се оказват "неубедителни".

Когато компанията "Бритиш енерджи" (сега част от EDF – бел .ред.) банкрутира и през 2002 г. трябваше да бъде спасена от лейбъристите, научихме, че

Въпреки че потребителите на ток 25 години са давали пари за извеждането от експлоатация на централите на "Бритиш енерджи", одиторите не намериха никакви пари в касата. С един замах на писалката отговорност за 10 милиарда лири на атомната енергетика се превърна в отговорност на британския данъкоплатец. Тази комедия от грешки е на път да бъде повторена от сегашната коалиция чрез т.нар. фиксирана цена за единица ядрени отпадъци.  Ако днешните икономисти объркат сметките с ядрените отпадъци, фиксирането е таван за задълженията на ядрената енергетика, оставяйки бъдещи финансови задължения на гърба на гражданите.

Решение би било изискването операторите на ядрени съоръжения да предвидят достатъчно пари за справяне с РАО и отработено ядрено гориво в момента на тяхното генериране. Те трябва да заделят средствата, преди да плащат дивиденти на инвеститорите. По този начин, а не чрез отчисления, ядрената енергетика би останала финансово и юридически отговорна. За съжаление един реалистичен анализ на разходите на ядрено-горивния цикъл, включително при авария, би направил

в сравнение с технологиите за възобновяема енергия.

Не съм идеологически противник на ядрената енергия, но изглежда, че мащабът на инвестициите в атомни технологии ще повлияе на подхода ни към преминаването към устойчиво енергийно бъдеще. Ако нещо се обърка с ядрената енергия, Крис Хюн не разполага с план Б, освен набързо да построи газови централи. Съществува обаче истински избор между технически и икономически рентабилни алтернативи.

Както обобщава проф. Анди Стърлинг от университета в Съсекс: "Вятърните централи в открито море, вълните, биомасата и фотоволтаиците заедно предлагат потенциал за добив на огромни енергийни ресурси. Те могат еднакво да бъдат включени в централизирана инфраструктура или чрез радикален преход към разпределени мрежи за снабдяване и технологии за ограничаване на потреблението. Електричеството, водородът и течните биогорива предлагат радикално различни носители на енергия за транспорт, отопление или механична сила."

Данните на правителството показват, че изграждането на нови ядрени мощности в Англия и Уелс ще осигури само 4% от необходимата ни енергия. Така те ще се справят само с 4% от емисиите на въглероден диоксид. Не забравяйте, че електричеството представлява само 20% от цялото енергийно потребление на Великобритания, а атомните централи в своите най-добри години произвеждаха само 20% от цялата електроенергия. При такъв разнообразен спектър от възобновяеми източници под ръка изглежда много късогледо и дръзко да рискуваме още едно обвързване с нови неизгодни ядрени мощности.