Според доклада на Междуправителствената комисия по океанография към ЮНЕСКО подобни геоинженерни методи са трудни за наблюдение и вероятно чрез тях ще се складират само малки количества въглероден диоксид – един от основните причинители на измененията в климата. През последните години резултатите от 13 експеримента показват, че е все по-малко вероятно железният прах или други подхранващи съставки да предизвикат цъфтеж на микроскопични растения и фитопланктон, които да погълнат CO2 от атмосферата за постоянно.

Преди двадесет години учените смятали, че един тон желязо може да накара моретата да погълнат 100 000 тона въглероден диоксид, отбелязва "Ройтерс". Днес изследванията обаче показват, че един тон желязо ще предизвика абсорбирането на до 5000 тона от парниковия газ. Редица компании са се опитвали да използват океанското наторяване като технология за компенсиране на емисиите от индустрията и транспорта, но без качествен мониторинг това се оказва трудна задача.

Докладът на ЮНЕСКО стига до извода, че по-голяма част от погълнатите емисии се връща обратно в атмосферата. До 15% от количествата парникови газове се складират в мъртви растения и животни, паднали на океанското дъно.

През 2008 г. Конвенцията за биологично разнообразие (CBD) към ООН наложи мораториум върху експериментите с обогатяване на морските води извън крайбрежията с аргумента, че са необходими повече научни доказателства за безопасността на метода.