Дори и да не следите в детайли дискусията за вредите от глобалното затопляне, със сигурност сте сред хората, които искат да намалят сметките си за отопление, да дишат по-чист въздух и в крайна сметка да се радват на една по-чиста планета.

Един от начините да го направите без много усилия и средства е, като инвестирате в т.нар. еко или зелени взаимни фондове и борсово търгувани фондове. Така поне смята Тим Росийн, един от анализаторите в агенцията за информация за взаимни фондове на "Ройтерес" - Lipper.

Всъщност думите му илюстрират една тенденция, набираща висока скорост вследствие на бума в инвестициите в мощности от възобновяема енергия. Тя се състои в пренасочването на все повече средства на дребните инвеститори към сектора чрез най-масовите продукти за тях - взаимните фондове.

По данни на най-голямата в света компания за следене на пазара на взаимни фондове -  Morningstar, през последните няколко години вселената от фондове се разраства значително с еко или зелени такива. "Създават се нови фондове на практика всеки месец", коментира Майкъл Хербст, анализатор в Morningstar, пред специализирано издание на "Уолстрийт джърнъл".

Справка в сайтовете на големите европейски фамилии от фондове показва, че например белгийската KBC Asset Management има 29 фонда с думите еко в името си, част от които са и за дребни инвеститори и се търгуват на Франкфуртската фондова борса.

Lipper пък следи 25 фонда, 17 от които инвестират в компании, произвеждащи енергия от алтернативни източници. Специализираната агенция не следи всички възможни фондове по света, но следи най-големите. Въпреки това тази малка група от зелени фондове, които следи, имат вложения от близо 500 млн. долара.

Те са обикновени взаимни фондове, чрез които всеки дребен инвеститор може да вложи сравнително малка сума (от 100 до 1000 евро) в желаните от него активи, без да е нужно да се занимава професионално с това.

В случая заради бума на зелените инвестиции в глобален мащаб преди кризата редица големи фамилии компании, управляващи такива фондове, започнаха да предлагат схеми, които все повече инвестират или директно в компании, строящи соларни, вятърни или други ВЕИ мощности, или в такива, които са започнали силно да акцентират върху намаляването на вредните си емисии.

Подбирайки подобни компании, взаимните фондове спестяват на обикновените хора усилията за това проучване. А събирането на информация за различни зелени инвестиции, сравняването й и взимането на решение коя от тях ще е печеливша изисква време и значителен професионален опит.

Много от взаимните фондове се търгуват на регулираните фондови борси и съответно акциите им могат да се купуват и продават като на всяка друга компания. Други обаче не са публични и покупката на дялове от тях става през финансови посредници или директно от компаниите, които ги управляват.

На същия принцип са и борсово търгуваните фондове (т.нар. ETF) с разликата, че те със сигурност лесно могат да се купят на някоя чуждестранна борса.

Зелените вложения чрез взаимни фондове попадат в графата стилово инвестиране, като обикновено хората, които заделят част от парите си за това, наистина искат да участват под някаква форма в екореволюцията. Експертите предупреждават обаче, че дори тя да донесе големи печалби за всички в дългосрочен план, в краткосрочен нещата изглеждат малко по-различно.

Основният риск на тези инвестиции идва от зависимостта на сектора от държавните регулации и субсидии. Според някои експерти той е подвластен повече на политически решения, отколкото на пазарното търсене и предлагане. Затова докато правителствата го субсидираха преди кризата, той процъфтявашe, а зелените взаимни фондове реализираха съответно две- и трицифрени доходности.

Дълговите проблеми в Европа обаче охладиха зеления ентусиазъм на някои политици, а оттам и печалбите в сектора. Затова по време на кризата някои зелени компании и фондовете, инвестиращи в тях, понижиха стойността си наполовина и още не могат да се възстановят. Например фондът на KBC - KBC Eco Fund Climate Change, все още се търгува на 1/3 от най-високата си стойност в началото на 2008 г., макар през последните две години да е поскъпнал с 36% по данни от Франкфуртската фондова борса.

Българският финансов пазар изостава в различни области от този в развитите страни и този тип инвестиции също е сред тях.  За момента в страната не се предлагат директно зелени взаимни фондове. Покупка на чужди схеми обаче може да се направи от всеки инвестиционен посредник, предлагащ търговия на международните фондови пазари, стига взаимният фонд да се търгува на някоя голяма чужда борса. Подобни услуги  предлагат повечето големи посредници у нас, както и банките с брокерски услуги.

Разходите за една подобна инвестиция би следвало да са в рамките на тези за която и да е друга транзакция на чуждите капиталови пазари. В този случай освен комисионата за покупката на фонда инвеститорите дължат на посредника такава и за самата сделка. Тази комисиона може да е процент от сделката или фиксирана сума 5 -10 лв. на транзакция заедно с процент от размера на сделката.