Зелени работни места? Да помислим отново

Зелени работни места? Да помислим отново

Време е за холистично разбиране на нашата връзка с природния, социалния и икономическия свят около нас, смята Дейвид Скеджбол<br />
Време е за холистично разбиране на нашата връзка с природния, социалния и икономическия свят около нас, смята Дейвид Скеджбол
Много време измина в дискусии за броя на зелените работни места, които вероятно ще бъдат създадени в бъдеще. Какви ще бъдат те? Кога ще възникнат? Колко ще са? Къде? Как човек може да получа такава работа и как ще я разпознае сред другите позиции? Ние, преподавателите, питаме как да подготвим студентите за такъв труд.
Обсъждаме грешните въпроси. Не съществуват зелени работни места. Зелената работа е като работата, свързана с математика. А всяка работа е свързана с математика. Всяка работа е зелена. Трябва да отстъпим от този разговор, за да се фокусираме върху истинските въпроси – новите умения, новите способности и новия поглед към света.
Висшето образование се стреми да подготвя кадри за зелена заетост. Доволни сме, че учим хората на зелени умения – рециклиране, опазване на застрашени видове и природозащита. Всичко това е похвално, важно и полезно за гражданите, компаниите и икономиката. Но далеч не е достатъчно.
Предаваме умения, но не успяваме да водим света
чрез нов начин на мислене. Той трябва да управлява поведението на всички жители на Земята, ако искаме да оставим на нашите деца една икономически и екологически жизнеспособна планета.
Установяването на пресечните точки между естествените, социалните и бизнес системите играе ключова роля за това как живеем и работим. Например ако осъзнаем и признаем, че Земята е затворена система, тогава трябва да погледнем на промишлеността по много различен начин. Трябва да разглеждаме производството на разни неща, каквито и да са те, като затворен контур, а не като линия. Произведената стока, всичките й вторични продукти и всяка частица от отпадъка са наши завинаги. Вдишваме ги, поглъщаме ги под една или друга форма и се разхождаме върху тях. Не можем да се заселим на Марс, но не можем и да избягаме творенията си.
Неотдавнашната криза в Мексиканския залив е особено видим, но не и единствен пример за нашата неотделимост от света. Дълго след като обществеността се е уморила да слуша за бъркотията в залива, вълнообразните ефекти ще продължат да влияят върху местните плажове и икономики, както и върху избледняващата увереност на Америка за готовността на корпоративните шефове да реагират на екологичните проблеми. Едно от последните национални проучвания на агенция "Харис" показва, че 82% от американците смятат, че за да останат конкурентни в цял свят, шефовете на американските компании трябва да разберат как да управляват бизнеса по екологично устойчив начин. Едва 13% от гражданите на САЩ са уверени, че Корпоративна Америка притежава знанието да взема решения, отразяващи дългосрочното им въздействие върху околната среда.
Каква е поуката от кризата?
Всичко, което вършим, по един или друг начин има екологично влияние, а всички промени в околната среда ни въздействат. Поради тази причинавсяко работно място е зелено работно място. Не само производителят на слънчеви батерии, инженерът по биогоривата или мениджърът по рециклирането заемат зелени позиции. Всеки ден маркетолозите, директорите по човешките ресурси, мениджърите по доставките и дори университетските преподаватели са изправени пред проблемите на устойчивостта.
Твърде дълго се фокусирахме върху подготвката на студентите за "зелената работа". Колеж след колеж се хвали, че е учредил програма по зелени технологии, бакалавърска степен по изследвания на устойчивото развитие, зелена магистратура по бизнес администрация (MBA) и т. н. Да обучаваш някого в зелени умения е като да обучаваш деца да хвърлят топка и да замхват с бухалка, но никога да не им кажеш правилата на бейзбола. Способностите могат да ги превърнат в изкусни практици, но децата няма да разбират как да приложат знанието, за да поведат своите отбори към успеха.
Светът работи чрез взаимносвързани системи. За съжаление мисленето в системни понятия не е преподавано охотно на нито едно равнище. Повечето хора не са склонни да мислят от гледна точка на системите. Отчасти това се дължи на сложността на такова мислене – съществуват много повече променливи, отколкото ако разглеждаме линейни процеси и дълбаем в една посока из дисциплините. Освен това е неудобно да мислим с понятията на системите. Ще се наложи да признаем
много по-голяма лична отговорност за нашето поведение, включително потреблението,
ако мисленето ни беше съсредоточено върху цялостните системи и последствията от нашите действия. Просто не е много забавано да се мисли "системно".
Преди всичко, трябва да осъзнаем циклите. Това изисква нещо повече от нови умения, изисква нова грамотност - холистично разбиране за нашата връзка с природния, социалния и икономическия свят около нас. Според Коперник планетата ни не е в центъра на вселената. Сега трябва да стигнем и до извода, че човеците не са в центъра на Земята, а по-скоро силно въздействаща част от нея. Ако това въздействие влезе в ежедневния речник на хората и ако можем да остойностим в икономиката цялостните последици от нашите действия, тогава ще сме в много по-изгодна позиция да развием една "системна" икономика. Тя може да създава икономически стимули във всички части на всички системи, направляващи живота ни. В това ще бъдат и работните места на бъдещето. Трябва да сме сигурни, че децата няма да живеят по-лошо от нас. Но това не е просто "зелена работа". Това е работа на всички.
Авторът е декан по продължаващо обучение, информационни дейности и електронно образование в Уисконсинския университет. Той е член на Съвета на деканите и директорите на екологичните образователни институции (CEDD) в САЩ. Публикуваме текста със съкращения. Заглавието е на редакцията.