Само за две години идеята за зелената икономика и връзките й с устойчивото развитие и изкореняването на бедността се превърнаха от интересно хрумване в един от двата най-важни въпроса на предстоящата конференция на ООН по устойчиво развитие (Rio+20).

Много хора може би се чудят дали зелената икономика е просто приятен жаргон, или наистина е нов път към нисковъглероден, ресурсно ефективен и устойчив двадесет и първи век. Дали тя е фундаментално откъсване от моделите за развитие от миналото, както твърдят нейните защитници, или е просто друг пример за новите екологични дрехи на царя?

Вероятно отговорът може да бъде открит в някои от изключителните преходи, които се случват в енергийния отрасъл по света. Например мнозина се надсмиват над идеята, че слънчевата енергия може да бъде нещо повече от нишов пазар за ентусиасти или скъп бял слон, прехвален от наивни екореформатори.

През 2002 г. един частен фонд за дялово участие изчисли, че годишно инсталираните фотоволтаични панели могат да достигнат 1.5 гигавата до 2010 г. Всъщност миналата година бяха монтирани 17.5 гигавата - със 130% повече от 2009 г. Прогнозата е, че през настоящата година фотоволтаичните инсталации ще се увеличат с още 20.5 гигавата, достигайки глобален капацитет от 50 гигавата – т.е. мощността на около 15 ядрени реактора.

Всичко това не се случва само в развити икономики като Германия, Испания и САЩ, но и в страни като Бангладеш, Бразилия, Китай, Индия, Мексико и Мароко. Според оценка на IMS Market Research до 2015 г. повече от 30 държави ще бъдат част от тази изгряваща соларна революция.

До тези резултати не се е стигнало случайно. Някои страни отрано предприеха действия за развиване на енергийния аспект на зелената икономика и въведоха необходимите политики и стимули. Това доведе до значително увеличаване на производствения капацитет, което намали наполовина цените през последните две години. Очаква се през тази година цените на фотоволтаиците да паднат с още 50%.

За изграждането на една ядрена централа може да са нужни 10-15 години, а за ТЕЦ на въглища – около 5. Една средно голяма слънчева централа от около 5-10 негавата вече се строи за около 3 месеца от планирането до завършването си (макар че звучи логично тук да става въпрос за мегавати, авторът използва термина "негавати", с който обикновено се обозначава енергията, спестена чрез мерки за енергийна ефективност - бел. ред.).

С навлизането на интелигентните мрежи и либерализацията на цените енергията от фотоволтаици изглежда добре позиционирана да предостави решения, които са бързи за изграждане и гъвкави по мащаб.

По изчисления на Международната агенция по енергетика за постигането на всеобщ достъп до електричество през 2030 г. ще са нужни около 33 милиарда щатски долара допълнителни годишни инвестиции в енергийния сектор. Звучи като голяма сума особено на фона на последствията от икономическата и финансовата криза, от която голяма част от света все още не се е измъкнала.

Но през 2010 г. само новите инвестиции в соларна енергия възлизат на около 89 милиарда долара. Направени са също мултимилиардни инвестиции в нови вятърни ферми, геотермални електроцентрали и много други технологии за възобновяема енергия.

Кълновете на зелената икономика се забелязват в целия енергиен сектор, насърчавани от загриженост за климатичните промени, замърсяването на въздуха и енергийната сигурност, както и от желанието за генериране на нови конкуретоспособни индустрии, създаващи работни места. Забелязват се и в растежа на рециклиращата индустрия в Южна Корея или в начина, по който Индонезия започва да интегрира стойността на горите в социалното и икономическото си планиране.

Предизвикателството за срещата Рио+20 ще бъде да се постигне съгласие по цяла гама от насочени към бъдещето политики, които могат да се приложат частично или в цялост за ускоряване на тези процеси.

На предстоящата сесия на управляващия съвет на Програмата на ООН за околната среда и Глобалния министерски форум за околната среда в Кения ние ще дадем важен принос към този дебат, като публикуваме доклада "Преход към зелена икономика". Той анализира икономическия растеж и позитивните социални ефекти, които биха се породили от инвестирането на 2% световен БВП в зелена икономика. Докладът показва, че в същото време тази инвестиция би помогнала за задържане на отпечатъка от човешката дейност върху планетата в границите на устойчивостта.

Особено в десет ключови сектора – например селското стопанство, рибарството, управлението на горите, транспорта и строителството – решенията, които се вземат, са важни катализатори на зелената икономика както за развиващите се, така и за развитите страни. Тяхната важност е еднакво ключова за пазарните икономики и за тези, които се ръководят от държавата.

Винаги ще има хора, които ще се усмихват скептично на идеята за зелена икономика и ще се отнасят със снизхождение към опитите за подобни мащабни трансформации. Време е да извадим числата на масата и да покажем как дори само напредъкът в развитието на слънчевата енергия демонстрира, че те не са прави.